Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Генерал Хоремхеб също е имал мотив. Ейе бил възрастен фараон без наследници. Когато починел, египетският трон пак щял да стане обект на разграбване, а с войската зад гърба си Хоремхеб е имал много добър шанс да спечели тази награда. Анхесенамон е била политическата пречка по пътя му към трона. Хоремхеб сигурно е знаел за двете нейни помятания, показващи, че тя може да зачева. Ако тя има дете от Ейе и ако то е момче, Хоремхеб нямало как повече да се домогне до престола. Дори е възможно, въпреки че нямаме доказателства за такъв развой, Анхесенамон да е носела детето на Тутанкамон, когато той е бил убит.

Докъде ни водят тези мотиви? Моето предположение, макар и спекулативно, е, че Ейе е убил не един, а вероятно двама или дори трима души - Анхесенамон, хетския принц и Тутанкамон, макар че Хоремхеб му е бил съучастник в убийството на принца. Смятам, че Хоремхеб не е бил нещастен от смъртта на Тутанкамон, защото старият му наследник е бил простосмъртен, което не след дълго щяло да отвори вратата за друг простосмъртен - той самият. Това не означава, че го е убил. Но ако допуснем, че Хоремхеб е заповядал да бъде извършено убийството, след това е трябало да се изправи срещу могъщия Ейе. Неговият път към трона минавал през този втори труп на много могъщ човек. И все пак Хоремхеб не е имал причина да се бие с Ейе. Той е бил достатъчно млад, за да изчака реда си няколко години. Нито пък би имал непреодолима необходимост да убива Анхесенамон, не и при положение, че Ейе е бил във възраст, когато не е било вероятно да има наследник, дори от млада жена.

Ейе пък е можел да спечели всичко от смъртта на Тутанкамон в твърде младата му възраст. Имал е възможността да извърши убийството на фараона и да не бъде хванат. Ейе е имал същите причини да не позволи на хетския принц да пристигне в Египет. Горката Анхесенамон, неговата булка, която очевидно не го е искала, е била единственият човек с власт в Египет, който е можел да обвини Ейе за смъртта на Тутанкамон. За Ейе, който бил убил двама души, за да се добере до трона, не би било много трудно да извърши още едно убийство, за да го запази.

Нилгейт

Ако Ейе наистина е убил Тутанкамон, как му се е разминало? Има няколко отговора и всеки от тях е адекватен сам за себе си.

По време на управлението на Тутанкамон народът не се е бунтувал срещу владетеля си, дори да се е чувствал оскърбен от дадени негови действия. Тогава не се е търсела сметка на управляващите. Две паралелни линии - едната царската власт, а другата обикновените хора - пронизвали обществото, без изобщо да се пресичат, като по този начин не се е създал механизъм за общуване между обикновените хора и фараона. Народът на древния Египет не би въстанал никога и срещу Ейе.

В момента на короноването си фараонът става божествен, бог на земята, син на бога на слънцето Ре. Той е толкова отдалечен от народа на Египет, че хората не биха и мечтали да общуват с него. В нашия съвременен свят с телевизия, радио и вестници ни е трудно да си представим държава, където по-голямата част от населението живеят и умират, без никога да са виждали владетеля си. Хората научили само, че Тутанкамон е умрял, едва ли нещо повече. Не е имало информационни бюлетини, които да тръбят за болестта му или причината за смъртта, нито пък някой се е питал. Един бог е заменен с друг, това си е тяхна работа.

Втората причина, поради която Ейе се е разминал с обвинението за убийство, е, че не е имало механизъм да го обвинят, да не говорим да го съдят. Ние толкова сме свикнали със системата на контрол и регулиране, че ни е трудно да си представим как някой може изобщо да не бъде засегнат от закона, само че след смъртта на фараона везирът е най-висшият представител на закона.

Ситуацията прилича на аферата Уотъргейт. Президентът, нашият най-висш държавен служител, може да е бил виновен за извършването на някакви престъпления, но служителят на най-висшестоящия юридически пост - прокурорът - също е имал кримииално поведение. Как може при такива обстоятелства президентът да бъде обвинен, да не говорим да бъде осъден?

Конгресът и Сенатът в Уотъргейт вдигнаха достатъчно шум, за да се види, че нещо е било извършено. В древен Египет не е имало нито Конгрес, нито Сенат. Не е имало абсолютно никакъв начин Ейе да бъде подведен под съдебна отговорност. Имунитетът на Ейе за съдебно преследване е друга причина, която бележи именно него като по-вероятен престъпник от Хоремхеб.

В едно-единствено изречение, написано на стената в гробницата на везира Рамос, намираме доказателството, че Ейе може да извърши убийство и да се размине с наказание: „Никой човек не може да наказва везира, когато той е на служба.“ Везирът е бил човекът на най-висшестояща правораздаваща длъжност в древен Египет, той е бил Висшия съд. След смъртта на Тутанкамон никой жив човек не е можел да накаже Ейе. Дори не му е било необходимо да извърши съвършено престъплението, защото е бил извън обсега на закона.