Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Когато Хоремхеб наследил Ейе като фараон, той се опитал да заличи всички следи от тримата си предшественици - царете, които се свързвали с периода на Амарнската ерес. Така че в Списъците на царете неговото име следва веднага след Аменхотеп III, сякаш тези царе изобщо не са били съществували. Тази фикция не била само на Хоремхеб. Той наистина започнал да брои управлението си от Аменхотеп III, но по-късните царе също били много щастливи да прескочат Ехнатон, Тутанкамон и Ейе и да отидат направо на Хоремхеб, като го смятат за един от своите. Иронията е в това, че заличените Ехнатон и Тутанкамон били законни царе, кръвни потомци на царете от XVIII династия. Хоремхеб нямал и капчица царска кръв, обаче войската стояла зад гърба му, а в смутни времена силата е на онзи, който контролира войската.

Хоремхеб властвал 27 цветущи години. Той издигнал своя собствена версия на стелата на реставрацията в храма в Карнак, каквато бил направил Тутанкамон, заявявайки, че той възстановил храмовете, прекратил корупцията и възвърнал Божествения ред в страната. Колкото и преувеличено да е това, Хоремхеб наистина поел строг административен контрол над Египет. Като управлявал от Мемфис, той поставил войската под командването на двама генерали - един за юга и един за севера. Заменил висшите свещеници с мъже от войската, на които можел да се довери. Основал правосъдни съдилища във всички големи градове в Египет, като съдиите били пряко подчинени на Хоремхеб. Разправял се с корупцията безмилостно и обещавал справедливост на всички. Хоремхеб построил много неща в Карнак, а също така изградил за себе си гробница в Долината на царете, далеч по-просторна от малката дупка на Тутанкамон. Когато умрял в преклонна възраст, той оставил една добре администрирана държава, в която имало ред, но нямал деца.

Държавата изпаднала в подобна объркана ситуация като след смъртта на Тутанкамон. Нямало никакви наследници, нито дори жена, която да се омъжи и да издигне някого на трона. Но след смъртта на Тутанкамон вече имало прецеденти за задкулисни машинации и убийства. Египет имал двама фараони - обикновени простосмъртни, така че да има и трети било по-възможно от когато и да било в миналото. Също като Ейе везирът на Египет поел фараонския трон след Хоремхеб. Преди да стане везир той служил във войската при Хоремхеб. Бил също толкова обикновен човек, колкото и най-простия войник, баща му бил обикновен капитан във войската. Вероятно е бил избран, защото имал син и внук, така че след смъртта му да няма съмнения за наследяването на престола. Този човек основал голяма династия, която просъществувала дълго.

Името му е Рамзес, първият от много фараони с това име. Бих искал да мисля, че тази династия, деветнайстата, е следствие на трагичните събития, за които говорихме в настоящата книга. В този смисъл тъжният край е началото на времена на слава. Рамзес I, съвременник на възрастния Хоремхеб, живял като фараон по-малко от две години, но неговият син Сетой I бил в разцвета си и се радвал на солидно 15-годишно управление. Той повел страната в нова посока, далеч от силно концентрираната в Тива енергия и нейния бог Амон.

Сетой I нарекъл своето владичество „Повторение на раждането“ - египетски еквивалент на „Възраждане“, и построил един от най-величествените храмове в Египет - не в Тива, а на едно отдалечено място на север, наречено Абидос, родното място на Озирис. То се превръща в истински национален пантеон, с параклис посветен на Озирис, разбира се, но и други, посветени на Изида, Хор, на Птах в Мемфис, на Ре-Хоракти в Хелиопол, а също и на Амун в Тива. И като поставил началото на една практика, която ще се превърне в мания за сина му, издигнал и параклис на себе си. Сетой е човек от старата мая, за когото величието на страната му било неделимо от достиженията на фараона. Както му е редът, той си направил най-голямата и най-прекрасна гробница в Долината на царете, издигната за вечната му слава.

Синът на Сетой носи име, не по-малко известно ни от това на Тутанкамон - Рамзес, известен като Рамзес Велики. Като млад фараон той повел войската на Египет също като великите фараони бойци от XVIII династия преди него. В зряла възраст построил величествени паметници, които съперничат на тези на по-ранните царе.

Рамзес имал повече деца от всеки друг фараон, бил горд да изброи сто потомци. След 60-годишно владичество, остарял и помъдрял, той срещнал съдбата, която не подминава никого от нас. Оставил в наследство държава, силна както винаги, осеяна по цялата си ширина и дължина с храмове и статуи, гордо носещи името Рамзес. В известен смисъл той бил наследството на Тутанкамон.