Каквото и да е било отражението на живота на Тутанкамон върху страната му, в наши дни неговото име отеква навсякъде по света. Имената на Ейе и Хоремхеб са познати само на специалистите. Съгласно древноегипетската поговорка „Ако произнесеш името на покойник, той отново се съживява за живот“, Тутанкамон е жив и до днес, но не и онези, които може би са причинили смъртта му.
Историята не е само факти и древни камъни. Тя се гради от хора, мотивирани от страх, надежди и желания като нас самите. Предметите, които са ни оставили, не са безлични - те носят отпечатъка на живота, достиженията и мечтите на собствениците си. Артефактите, за които говорихме в настоящата книга, все още съществуват. Възможно е да се окажем пред цветна яка, носена от Анхесенамон, Ейе или Хоремхеб на погребалното угощение в памет на Тутанкамон. Тя се намира в Метрополитенския музей на изкуствата в Ню Йорк заедно с една статуя на младия Тутанкамон, вероятно изваяна за короноването му в Тива, и чудесна статуя на Хоремхеб с надписа за законност и ред. Човек все още може да посети гробницата на Тутанкамон в Долината на царете и да види Ейе, запечатан във времето, как изпълнява церемонията за отварянето на устата на момчето цар, което може и да е убил. В Египетския музей в Кайро Тутанкамоновата стела на реставрацията се пази в един тих ъгъл на първия етаж. Вгледайте се внимателно в дълбоко издяланите картуши, с които Хоремхеб е заменил името на Тутанкамон със своето. Това е истинската история.
Бележки:
1 Никълъс Рийвс, Всичко за Тутанкамон .
Приложение
Теории, подлежащи на проверка
В Глава 8 обсъдихме предположението, че Тутанкамон може да се е мъчил известно време, преди да умре. Както споменахме, това далеч не е сигурно, но трябва да бъде отбелязано, защото е реална възможност и част от цялата картина. Въпреки че е само хипотеза, важно е да се отбележи, че тя подлежи на проверка и бъдещите изследвания могат да я отхвърлят или потвърдят. Има методи, чрез които може да се провери дали Тутанкамон е боледувал известно време и дали е починал от дехидратиране на организма. Доказателството лежи в съдържанието на четирите миниатюрни златни ковчежета - канопи - в Египетския музей в Кайро.
Когато Тутанкамон е бил мумифициран, вътрешните му органи били извадени, дехидратирани, увити в ленен плат и поставени в четири малки златни ковчега, дълги около 36 см, които първоначално били изработени за брат му Семенкаре. На капака на всеки от тях е изписана молитва за Тутанкамон от един от синовете на бог Хор - боговете, които трябвало да предпазват вътрешните му органи. Имсети пазел черния дроб, Хапи - белите дробове, Дуаму- теф - стомаха, и Кебхсенуф - червата. Когато Тутанкамон бил погребан, ковчезите били поставени в алабастрово светилище, което Хауард Картър описва като един от най-красивите предмети в гробницата. 1Те били помазани със същите черни помади, които били изливани върху мумията.
Картър коментира, че тези ковчежета били маломерни повторения на втория от трите ковчега, в които бил погребан Тутанкамон, но изобщо не говори за съдържанието им.
Доколкото знаем, органите не са били виждани от никого, откакто са били заснети през 1920 г. от Хари Бъртън от Метрополитенския музей на изкуствата. Музеят любезно ми изпрати комплект от фотографиите на Бъртън, където се вижда, че вътрешните органи не са били повредени от маслата, ленената им обвивка не е била почерняла. На по-късни снимки на Бъртън се вижда един от органите, разопакован и в много добро състояние. Тези органи, които все още са в Египетския музей в Кайро, може да съдържат важни следи към смъртта на Тутанкамон.
Ако Тутанкамон е умрял, докато е бил в кома, тогава червата и стомахът ще са празни, а един анализ на черния дроб може да покаже какви хранителни вещества е приел през последните си дни. Картър така и не е разбрал колко много информация може да се съдържа в една мумия или част от мумия.
Със съвременните технологии в съдебната медицина могат да се разкриват и древни убийства. Важно е хората да разберат, че теориите за Тутанкамон, които дискутираме, не са чисти предположения. Те са емпирично доказуеми и могат да бъдат проверени.
В един експеримент, проведен през 1993 година, двамата с Роналд Уейд, председател на Съвета по анатомия на щата Мериленд, мумифицирахме човешки труп по древноегипетски начин. 2Използвахме точни копия на древните инструменти и натрон от Уади Натрон 4в Египет, надявахме се да намерим отговорите на някои въпроси по отношение на египетските техники за мумифициране. Когато приключихме експеримента, вече разполагахме с мумия в египетски стил. Изпратихме малки проби от тъканта на мумифицираните органи на д-р Майкъл Цимерман, началник на отделението по патология в медицинския център „Меймонидс“ в Бруклин. Страстта на Цимерман е палеопатологията. Освен магистърската си степен, той бе направил докторат по физическа антропология, така че е единственият човек с уникални квалификации в разрешаването на древни медицински мистерии. Двамата с Уейд имахме пълнага история на заболяванията на нашата съвременна мумия, но не я разкрихме на Цимерман. След като извърши своя анализ на тъканите, той беше в състояние да ни даде забележително описание на последните дни от живота на нашия субект до най-последните подробности, например количеството течност в дробовете му. Пробите от тъканите, изпратени на Цимерман, бяха мумифицирани, така че е напълно възможно един подобен анализ да ни разкрие как Тутанкамон е прекарал последните си дни.
Читать дальше