Марк Фрост - Шестимата месии

На един от кадрите Джек откри образа на мъжа, хванат почти отчетливо, между две завъртания на главата.

И пребледня. Дойл забеляза, че ръцете му се тресат.

— Ние познаваме този човек, Артър — каза мрачно Джек.

— Познаваме ли го?

— Да, и то много добре.

И той подаде лупата на Дойл, за да се убеди лично.

Айлин се опита да надзърне в скицника на Джейкъб, но той с престорено възмущение я отпъди настрани. Тя примирено въздъхна и тъжно се загледа през прозореца, както той й нареди, свикнала да се подчинява на заповедите на мъже. С периферното си зрение виждаше молива да бяга по листа, но резултатът оставаше невидим. Линията на хоризонта в далечината трептеше от маранята. Влакът се изнизваше от виещата се котловина и малко по малко започваше да изкачва не особено стръмен склон, осеян с камъни.

Интересно какво се обърква в главата на мъж, изложен на обаянието на някоя жена? Айлин вече години не можеше да намери отговора на този въпрос. Постави един иначе разумен мъж в компанията на необикновено привлекателна жена — тя имаше достатъчно въображение, комбинирано с необходимата доза суетност, за да причисли себе си към тази категория — и горкият нещастник или ще загуби дар слово, или ще бъде обладан от импулса да я притежава.

Тя обмисли този въпрос от всичките му страни: дали тази лудост е реакция на нещо, което прави, или е дело не невидими биологични механизми? И в двата случая, ако не постъпеше в манастир, просто нямаше какво да направи — природата бе неподвластна на логиката. Не, сексът не беше проблем, тук по-скоро влизаха в сила проклетите инстинкти за чифтосване. Ах, защо не беше котка или куче? Тогава поне цялата тази треска по въпроса за партньора можеше да се отдаде на спонтанно възникващи сезонни нужди. Но колко много й се искаше да бе изживяла вече тези години на размножаване, така че да може да разчита да се отнасят към нея като към нормално човешко същество.

„От друга страна, миличка — коригира се тя, спомняйки си колко изнурено бе изглеждало лицето й в огледалото тази сутрин и с какво успокоение приемаше мъжкото внимание, когато бе в настроение, — разумно ли е да бързаш?“

— Нека да се убедя, че съм те разбрала — проговори тя, връщайки се към темата, по която бяха разговаряли допреди малко. — След като си ръкоположен член на духовенството, това не ти ли дава правото да влизаш в непосредствен контакт с Бог?

— О-о, колко се радвам, че не е така… само Моисей и още няколко евреи от Вехтия завет са били натоварвани с тази отговорност и дори техните разговори обикновено са минавали през филтъра на някакъв посредник — било то ангел или горящ храст — отговори й Джейкъб, приведен над скицника си.

— И все пак сигурно има стотици християнски свещенослужители в тази страна, всеки от които вярва, че получава словото Божие направо от източника.

— Да — тъжно се усмихна Джейкъб, — знам, че е така.

— Но ако не поддържаш пряк контакт с Него, който и да е той, как можеш да твърдиш, че изпълняваш Неговата воля?

— Никой равин не би изказал подобни претенции — тази задача е прекалено отговорна, за да бъде поверена на професионалисти. Ако Бог говори с някого, той прави това само чрез гласа на сърцето му, а всеки нормален човек има сърце.

— С изключение на театралните продуценти.

— И населението на определени квартали в Ню Йорк — съгласи се Джейкъб. — Моят народ вярва, че съществуването на света се дължи на праведността на малък брой абсолютно обикновени хора, които по правило не привличат внимание към себе си и тихомълком вършат своето дело.

— Светци, така ли?

— Би могло да се нарекат „скрити светци“ — хора, които не търсят и не очакват нито признание, а още по-малко възнаграждение за онова, което правят. Можеш да се разминеш с тях на улицата, без да познаеш кои са. Най-важен обаче е фактът, че самите те нямат и най-малка представа, че играят такава съществена роля. Но те са онези, които носят бремето на света на раменете си.

— На мен това ми звучи като задача за месия — каза тя.

— Не, цялата тази история с месиите е ужасно преувеличена…

— Не вярваш ли в това, че може да има месия?

— Знаеш ли как казваме ние, юдеите: ако садиш дърво и в този момент някой ти каже, че месията е дошъл, първо довърши с дървото и едва тогава се обърни да провериш как стои въпросът с месията.

— Хм… Не знам защо, но на мен ми се струва, че ако някой е месия, то последното нещо, което ще прави, е да тича насам-натам, убеждавайки другите в това.