Марк Фрост - Шестимата месии

— Но това е много близко до състоянието на медитация, в което изпадат йогите — проговори Престо.

— Така ли? — изненада се Едисон, който до момента не бе обърнал на останалите присъстващи особено внимание, като се изключеха няколкото бегли приятелски погледи в тяхна посока. — Ако това е факт, то той е крайно интересен… вие сте индиец, така ли?

— Аз съм член на епископалната църква и син от брак на ирландска католичка и мюсюлманин, избягал от хиндуизма, за да живее в Англия — отговори Престо с лек поклон.

— Е, в такъв случай точно Америка е мястото, което ви трябва.

Джек погледна джобния си часовник и предложи да не губят много от прекалено ценното време на мистър Едисон, а да преминат направо към причината за посещението си. Едисон — той изглеждаше по-скоро благодарен, отколкото нервиран, че са го откъснали от заниманията му — ги поведе през просторните лаборатории, които бяха видели съвсем бегло отвън. Домакинът малко троснато им обясни, че при него работят на пълен работен ден над шейсет лаборанти, разпределени в екипи по отделни проекти, така че за него оставали само административните подробности, но от това нямало измъкване, понеже така настоявали инвеститорите. Сега всичко се намирало под контрола на парите и нещата били много по-различни от добрите стари дни в Менлоу Парк, когато кипял от енергия, а вярата в приятелите била нещо самоподразбиращо се.

Не след дълго излязоха от централната сграда, стигнаха до един от далечните ъгли на комплекса и влязоха в правоъгълна ниска дъсчена постройка, дълга четири-пет метра и увенчана с необикновен скосен покрив, държащ се на панти. Стените бяха покрити отвътре с черна насмолена хартия, а в дъното имаше малка, леко издигната платформа, скрита зад черна завеса. Дойл реши, че благодарение на пантите покривът може да се вдига, но нямаше и най-малка представа с каква цел. Всички седнаха на сгъваеми столове пред квадратен бял екран, спуснат направо от тавана, а Едисон се скри зад тях в малко отделение, оградено с черни завеси.

Стаята притъмня и Дойл се възползва от паузата, за да се наклони към Джек и да го попита:

— Как се запозна с него?

— Просто дойдох тук. Беше преди три години, когато отново се хванах на работа — обясни Джек. — Представих се и му показах препоръките си, които доказваха, че съм агент на Короната.

— Защо?

— Заради загадките, на които се натъквах. Заради идеите. Заради въпросите, които исках да му задам. Той се оказа изненадващо сговорчив — сигурно му се струвах безкрайно екзотичен. Живях в имението му два месеца. Каза на хората си, че съм инженер, дошъл да го посети. Разменихме някои идеи относно приложението на неговите нови технологии…

Прекъсна го равномерно бръмчене, идващо иззад завесата. Секунди по-късно от малка дупка в центъра излетя тесен сноп светлина и на екрана се появи квадрат, толкова ярък, че ги заболяха очите.

Едисон се появи отново и застана до тях. По екрана заиграха черни криволици.

— Прах по обектива — обясни Едисон. — В началото е залепена малко празна лента, Джек, но имай търпение — материалът, който поиска да ти покажа, следва.

Екранът за миг потъмня и изведнъж пред тях се появиха двама боксьори — обикаляха ринга и си нанасяха тежки удари. Нямаше звук, картината беше черно-бяла, фигурките се движеха, комично подскачайки, но спектакълът, появил се изневиделица, ги изуми.

— Този тук е Джим Корбет, световен шампион в тежка категория — поясни Едисон, като посочи по-едрия от двамата. — Филмиран е в същата тази стая преди няколко месеца. Неговият противник е местен жител, когото повикахме само за филма…

На екрана Корбет просна мъжа на пода с един-единствен удар.

Образът се смени с картина на открито: жп тунел, излизащ от склона на планината. Релсите идваха право срещу екрана. В следващия миг от дупката на тунела изскочи парен локомотив и на пълна скорост се насочи към зрителите. Те неволно извикаха. Инес се хвърли настрани.

Едисон се засмя и се плесна по бедрото.

— Колко пъти вече съм виждал тази реакция у хората, но още не мога да се сдържа!

Картината вече показваше интимен будоар, драпиран с дантели и коприни, украсени с пискюли, отрупан с пухкави възглавници, пръснати върху хвърлена на пода леопардова кожа. Красива ръка със сребърни гривни се подаде иззад завесата, последвана от бос крак, а след него излезе великолепна тъмнокоса танцьорка в шалвари и полупрозрачен сутиен, с цветя, втъкнати в косата, перлена огърлица на шията и едър скъпоценен камък с капковидна форма, закрепен върху пъпа й. Тя закачливо им се нацупи от екрана, примигна с гримираните си очи и започна да кърши снага по начин, за който можеше да се каже единствено, че е необикновено професионален.