Марк Фрост - Шестимата месии

— О, небеса! — въздъхна Инес. — Коя е тя?

— Казва се Малката египтянка — отговори му Едисон. — А истинското й име е Милдред Хокинхаймър, от Бруклин. Най-добрата ни ориенталска танцьорка. Уверявам ви, че я очаква славно бъдеще.

Те я погледаха известно време и не намериха основания да оспорят прогнозата.

— Много талантливо момиче — съгласи се и Стърн.

— От Бруклин ли казахте? — удиви се Престо. — Струва ми се почти невъзможно.

— Почерпила е вдъхновение за своя номер от една сирийка… тя неслучайно също се казва Малката египтянка… и скандализира миналогодишното Световно изложение. Понастоящем има двайсет и пет „малки египтянки“, припечелващи по сходен на този начин из цялата страна. Но… приготвили сме се да ги ударим в земята: нашата Малка египтянка вече е най-голямата атракция във всеки салон с кинетоскоп, и дори да поискаме по четвърт долар на прожекция, опашката от мъже няма да секне.

— Заслужава си цената — възхити се Инес.

— Всичко, което виждате — това нейно чувство към движението — е трик, нищо повече. Използва се свойството на окото да задържа образа за малко след изчезването му. Тук са използвани статични фотографии, но показани толкова бързо в естествената им последователност, че съзнанието ни ги възприема като плавни и непрекъснати.

— Възможностите са безкрайни — отбеляза Дойл, който виждаше нещата в далечната им перспектива.

— Мислите ли? Аз пък се опасявам, че кинетоскопът едва ли ще намери голямо приложение извън рамките на чистата сензация. Хваща окото, съгласен съм, но като се позамисли човек, в тази работа има нещо непристойно, не е ли така?

— Преди двеста години най-популярната атракция в Англия са били публичните екзекуции, следвани непосредствено от лов на мечка с кучета и бой на петли — каза Престо. — Ако вашето изобретение тласне масите към воайорство, няма да им се наложи да извървят дълъг път.

— Дано се окажете прав. Хората обикновено се отнасят с подозрение към новите изобретения — въздъхна Едисон. — Колко дълго например се страхуваха, че болестите се предават по телефона. Но това едва ли ще се случи и с движещите се картинки… никога не съм виждал такова нещо — хората се стремят към тях като камила на вода.

— А как я намерихте? — попита Инес, чийто мозък, без да обръща внимание на тревогите на Едисон, от известно време правеше кълба напред, обикаляйки около една фиксидея: конференция или някакво професионално събиране на всичките двайсет и пет „малки египтянки“.

— Танцуваше на Кони Айланд, но това, което наблюдавате сега, бе заснето тук. Съгласен съм, Милдред е необикновено момиче… тя например обича да разказва, че танцът й възкресява някои от тайните церемонии в древноегипетските храмове. Е, как са попаднали точно в нейните ръце и то в центъра на Ню Йорк, си остава загадка, която тя ще отнесе със себе си в гроба.

Малката египтянка изчезна, без да разкрие никоя от тайните, към които бе създала впечатлението, че води зрителите, и на нейно място на екрана се появи захласваща панорамна гледка на бели гръцки и италиански павилиони, между които като насекоми щъкаха безброй хора.

— Това сега е Световното изложение — обясни Едисон. — Продължи шест месеца миналата година… имаше ли някой от вас, джентълмени, щастието да го посети?

Всички си признаха, че не са го посетили.

— Съжалявам, но трябва да ви информирам, че сте изпуснали един от най-грандиозните спектакли от създаването на света насам. Първоначално идеята на градските старейшини беше да покажат на света как е успяло Чикаго да се възстанови от Големия пожар през 71-ва, но бързо стана ясно, че невидимите сили, споразумяващи се от време на време да подпомогнат прогреса на човека, са имали предвид нещо далеч по-импозантно. В крайна сметка се оказа, че по средата на най-тежката ни икономическа криза от четиридесет години насам Изложението бе посетено от двайсет и седем милиона души — почти половината от населението на страната. И благодарение на моята компания, както и на конкуренцията, то се превърна в най-обстойно фотографираното събитие в историята на човечеството.

На екрана се изсипа главозамайващ порой от образи: изложбени зали, претъпкани с грамадни индустриални макети… динама, хидроелектроцентрали, модели на машини от новата Златна ера на науката… цяла сграда, пълна до покрива с турбини и генератори, които можеха да бъдат творение само на някоя раса от гиганти… задвижвани от пара противопожарни коли… задвижвани без коне карети… последните постижения на луксозното придвижване с влак — пищно обзаведени спални вагони, тапицирани с плюш, драпирани с коприна и съоръжени със сребърни умивалници… в отделна зала, опряла до стоманения таван, бе монтирана електрическа кула, близо до чийто връх се четяха думите „Светлината на Едисон“, а в основата й бе самият той — Дойл наблюдаваше играта на сенките по лицето му и не можеше да спре да се удивлява на силата на въображението, на което бе способен мозъкът на този човек, истински кръстник на марша на прогреса, който наблюдаваха в момента.