В отделен павилион бяха изложени „Едисоновите изобретения на утрешния ден“: машините, за които се очакваше да облекчат живота на всеки мъж, жена и дете — прахосмукачки, перални, хладилни камери. И най-изумителното: телектроскопа — зрителна тръба, подобна на телескопа, която би позволила на всеки нюйоркчанин да види лицето на приятеля си от Чикаго с такава кристална чистота, сякаш се намираха един до друг.
В средата на увеселителната зона се издигаше гигантско колело, украсено с ярки крушки, което въртеше в огнен кръг желаещите да изпитат това наслаждение, седнали в лудешки люлеещи се кошове, политащи нагоре, за да се спуснат стремглаво надолу. Едисон им каза, че било създадено от местен човек на име Джордж Уошингтън Ферис. Впечатлението бе като че ли от Олимп се бе откъснало едно чудо и бе паднало сред хората. За миг картината им показа гледната точка на човек в една от тези въртящи се седалки и дъхът им секна, защото погледнато от най-високата точка, изложението изглеждаше като зората на една нова цивилизация.
— Седемдесет метра. Операторът ни за малко да загуби съзнание и да се разбие в земята — обясни им Едисон.
Стрелкащите се пред погледите им картини бяха документирали мъже и жени, събрани пред входовете на различни павилиони; кадри в по-общ план първо показваха плакати в центъра на групите, от които ставаше ясно кои са те — „Панамериканска асоциация на коневъдите“, „Чикагски клуб“, „Конгрес на обединените жени“ — после камерата се приближаваше и бавно минаваше през лицата на отделните хора, които, свикнали да позират за статични фотографии, стояха неестествено вдървени със застинали усмивки.
„Много интересно“ — помисли си Дойл, едва сдържайки се да не попита „За какво е всичко това?“.
А после дойде редът и на „Парламента на световните религии“ — една от най-многочислените групи. Цяло море от духовници беше заляло стъпалата около техния плакат, имаше и втори, на който пишеше: „Не хора, а идеи. Не материя, а дух“.
Лайънъл Стърн се наведе напред. Започна поредицата кадри отблизо: епископи, кардинали, дякони, пастори, протестанти и католици, застанали рамо до рамо с равини — както ортодоксални, така и по-модерно облечени реформатори…
— Ето го, ето го там, това е баща ми — извика Лайънъл, не се сдържа, скочи, изтича пред екрана и посочи с пръст мярналата се за кратко ъгловата фигура в центъра на групата. — Има ли начин да се спре картината?
— Опасявам се, че не — със съжаление го информира Едисон.
Обективът на камерата продължаваше да се плъзга надясно през конгрегацията. Лайънъл не откъсваше поглед от преместващия се към края на екрана образ на Джейкъб, който в един момент излезе от кадър и изчезна. Дойде ред на строгите източноправославни патриарси, после на многото лица и религии от Изтока, които гледаха камерата с най-различни изражения, вариращи от лека насмешка до откровено подозрение. Тези духовници бяха облечени в характерните си национални одежди: мюсюлмани с чалми и индуси с тюрбани на главите, будисти в тъмни шафранени роби, аскетични конфуцианци, християни копти, тибетци, елегантни шинтоисти.
Камерата стигна до края на групата, спря за миг да се движи и задържа кадъра на едно място. Погледите им се приковаха върху самотна фигура на последния ред, зад всички: висок, приковаващ върху себе си вниманието мъж, тънък като плашило, наложил на главата си висок цилиндър, облечен в черен фрак с консервативна кройка, по-подходящ за погребален агент. Дългата му коса падаше до раменете, зад дясното му рамо очевидно имаше гърбица. Чертите на лицето му оставаха размити, защото единствен от цялата група този човек движеше главата си от ляво надясно и обратно…
Джек скочи като попарен. Бързо отиде до екрана и внимателно разгледа неясния образ. След няколко секунди филмът свърши и на екрана се появи безсмислена плетеница от линии, точки и петна. Едисон изключи проектора и в стаята се възцари мълчание. Джек се обърна към Дойл с очи, широко разтворени от безпокойство. За миг в тях се отрази белият квадрат на празния екран.
— Трябва да го видя пак — каза Джек.
— Преди това трябва да пренавия филма — обясни Едисон.
— Не… искам да видя филма така, в ръцете си, кадър по кадър.
— Няма проблем.
— Какво има, Джек? — попита го Дойл, без да го изпуска от поглед.
Но Джек не му отговори.
Няколко минути по-късно вече бяха в лабораторията на Едисон и въпросната част от филма беше опъната върху стъклен шкаф, осветен отдолу. Джек разглеждаше отделните кадри през лупа, останалите тихо стояха край него.
Читать дальше