Марк Фрост - Шестимата месии

За сметка на това Франк съвестно отговаряше на всяко получено писмо, деликатно намеквайки, че „да, за съжаление е възможно да ни е съдено никога да не се видим, но може би едно писъмце от толкова изискана дама до губернатора относно моята персона или до някой друг човек с тежест в обществото, ако познавате такъв — ще го убеди да преразгледа доживотната ми присъда и да направи срещата ни предстояща“. Истината бе, че точно в този момент губернаторът държеше в ръцете си петиция да освободи Кожения Франк. Франк бе посял семената на своята бъдеща свобода, залагайки на упоритостта на Лутър Бърбанк, но нивата бе донаторена с кръвта на клането.

Шерифът Томи се обади на всички, които му дължаха услуга. Уордън Гейтс телеграфира на губернатора и на съвместна закуска сделката бе сключена: условно освобождаване , което означаваше, че той продължава да бъде считан за затворник и никога не бива да остава без надзор. Имаше и негласно споразумение, че ако Франк успее да залови човека, отговорен за клането в депото на Юма, оправдаването му го чака зад ъгъла.

И така, в осем сутринта пазачите отключиха килията на Франк, а един надзирател донесе от витрината коженото му яке, сякаш държеше парче от Светия кръст. Беше девет часът, когато готовият да изиграе ролята на спасител Франк пристигна в лагера, където се изправи пред най-жалкото подобие на хайка, готова да потегли от най-обърканата сцена на престъплението, която бяха виждали очите му.

Тела, крайници и глави на жертви се търкаляха безразборно като парчета от мозайка, ключовите свидетели си бяха заминали — измъчени от чакането или все още истерични след изживяния ужас — калната почва беше изпотъпкана като писта за конни състезания. Духът на Франк, летящ из облаците, откакто Уордън му бе обяснил естеството на постигнатото споразумение, се срина до морското равнище. Беше прекарал само пет години в затвора и ето че бе дошъл денят, в който за пръв път почувства възрастта си: думата „четиридесет“ из тези места означаваше „стар“, а на всичко отгоре из Запада беше плъзнала нова раса на младоци, наричащи себе си бизнесмени и работещи зад бюра. Един от последните истински стрелци, Джон Уесли Хардин, бе застрелян в Ел Пасо през август. Когато чу тази новина, Кожения Франк изпита искрено чувство на загуба: въпреки че бяха крадци на дребно, братята Ърп, Джон Уесли и Франк бяха сродни души. Беше му достатъчен само един поглед върху дошлата смяна и той осъзна, че онези дни са си отишли завинаги.

Франк се разходи из депото, следван по петите от смотаняците, и не след дълго намери едва различими отпечатъци, които му разкриха, че мъжът бе тичал с все сили в посока на въжения мост над Колорадо, водещ на изток. И докато хайката, затаила дъх, търпеливо чакаше зад гърба му, той сви цигара, качи се на моста и се запита: „Къде бих отишъл аз, ако бях извършил такова престъпление?“.

Мексико се намираше само на пет мили надолу по реката.

После Франк си зададе по-сложния въпрос: как ще може той с помощта на цялата тази сбирщина аматьори да залови човек, който макар и въоръжен само с меч, е успял да си просече път сред банда закоравели пътни полицаи с такава лекота, сякаш бе минал през горичка новозасадени фиданки?

В същия момент Франк се сети за две приятни неща: тези нещастници нямаха никаква представа как изглежда техният убиец, освен че е китаец, а никой бял още не бе успял да различи един китаец от друг. На практика това означаваше, че в мига, в който зърне подходящ заподозрян, той може да простреля кучия син с пушката си за лов на бизони от сто метра и никой нищо няма да заподозре. Майната й на тази история с меча!

Той най-сетне запали цигарата.

Второто нещо, за което се сети, бе, че ако всичко се издъни, преди тези копелдаци да се усетят, той може би ще успее да се добере до Мексико.

Финикс, Аризона

Докато Франк невъзмутимо пушеше на моста, Каназучи незабелязано скочи от товарния вагон на влака, пристигащ във Финикс. Оглеждайки се на всички страни, готов да посрещне опасността, откъдето и да се появеше, той внимателно мина през коловозите и композираните влакове. Съжаляваше, че бе допуснал да бъде въвлечен в снощната битка, но бе недопустимо да бъде пленен. Анализирайки поведението си в светлината на реалните обстоятелства, той призна, че никакви други действия от негова страна не биха имали практическа стойност. После изтри всякакви мисли за случилото се от съзнанието си, защото те само биха го разсейвали. Братята му го бяха избрали за тази мисия заради всеотдайната му посветеност на принципите на будо .