Марк Фрост - Шестимата месии

— Трябва да видя книгата. Веднага.

— Ще ви заведа до там.

Спаркс и Стърн се отправиха към вратата.

— Вземи този бележник — нареди тихо Дойл на Инес.

Младежът го издърпа изпод затисналата го купчина книги, без да ги събаря, и двамата последваха Джек и Стърн.

Фенерите едва се виждаха в мъглата. Спаркс вървеше начело като хрътка на каишка. Крачките му кънтяха из празните улици. Наближаваше полунощ.

Двама млади бандити се криеха в сенките от другата страна на Сейнт Марк Плейс, точно срещу сградата, в която бе кантората на Стърн. Бяха захапали цигари, увиснали на устните им. Групата мина покрай тях и след малко един от прозорците на четвъртия етаж светна. Единият от бандитите изтича надолу по улицата, а другият остана да чака.

Лайънъл Стърн набра комбинацията на сейфа, извади от него дървената кутия, постави я на бюрото си и свали капака. Жеронският „Зохар“ представляваше голям квадратен том със страна над половин метър и дебелина три пръста. Беше подвързан в черна, явно стара на външен вид кожа. Стърн сложи на ръцете си чифт тънки бели ръкавици и отвори корицата. Кожата изскърца като болна от артрит става.

— Наопаки? — попита Инес.

— Староеврейски се чете от дясно наляво и това тук е началото на книгата — обясни Стърн.

— Ясно — каза Инес и му се прииска да захапе юмрук от притеснение.

Спаркс се вгледа в жълтия, напукан от времето и покрит с избледнели ръкописни букви пергамент и каза:

— Искам да видя бележника.

Инес му го подаде. Дойл наблюдаваше Джек, без да се досеща за намеренията му.

— Това е рисунка на „Зохар“, нали така? — попита Спаркс, показвайки скица в полето на бележника: отворена, подвързана в кожа книга, удивително подобна на тази пред очите им. На първата страница на нарисуваната книга се мъдреше символ, съвпадащ с този от истинската книга.

— Така изглежда — съгласи се Дойл.

Спаркс извади увеличително стъкло, наведе се, внимателно разгледа рисунката на Стърн, после направи същото с първата страница на „Зохар“.

— И баща ви никога не е виждал жеронския „Зохар“? — осведоми се той.

— Не е — отвърна Стърн.

— Как е възможно тогава толкова пълно съвпадение?

Той подаде лупата си на Дойл, който на свой ред се убеди, че дребната рисунчица в скицника на равина е идентична с тази в книгата. Стърн също пожела да се увери и призна:

— Не мога да го обясня.

— И какво според вас е това? — Спаркс насочи вниманието им към едно тъмно петно в ъгъла на бележника, нарисувано точно над книгата.

— Някаква сянка — отговори Дойл, след като го разгледа отблизо. — Прилича на ръка. Протегната към книгата.

— Споделял ли е някога баща ви сънищата си с вас? — продължи с въпросите си Спаркс.

— Сънища ли? Не… не си спомням такова нещо.

— Какво намекваш, Джек? — поинтересува се Дойл.

Спаркс погледна бележника и посочи рисунката на замъка.

— Виждал съм тази черна кула преди — каза той.

— Така ли? И къде си я виждал?

Спаркс погледна Дойл, за момент се поколеба, после отговори:

— Насън.

— Същата кула?

— Тази рисунка спокойно би могла да бъде моя.

— И все пак сигурен ли сте, че не става дума за някое място, покрай което сте минали, без да му обръщате внимание, а образът се е запечатал в подсъзнанието ви? — настоя Стърн.

— Това предположение не може да обясни рисунката — изтъкна Дойл. — Нали сам казахте, че баща ви никога не е напускал Ню Йорк Сити.

— Той е пристигнал на младини от Русия — отговори Стърн. — Може да е видял това нещо по пътя си насам.

— А може да става дума за картина в книга, на която съвсем случайно се е натъкнал — намеси се и Инес, като взе лупата и бележника от ръцете на Стърн.

— Какъв сън, Джек? — попита Дойл.

Спаркс мрачно изгледа рисунката и после тихо заговори, сякаш се изповядваше пред Дойл:

— За пръв път го сънувах преди три месеца. Оттогава непрестанно се повтаря все по-отчетливо и винаги е един и същи. Черна кула. Бяла пустиня. Нещо под земята. И една фраза, която се е запечатала в съзнанието ми: „Ние сме Шестима…“.

— Шестима? Да не искаш да кажеш…

— Да.

— Като цифрата, начертана от Стърн в скицника му?

— Да.

— А кой е Брахман? — стресна ги с въпроса си Инес.

— Брахман ли? Къде видя това? — осведоми се Спаркс.

— Написано е ето тук, със съвсем малки букви, под долния край на рисунката. — И Инес посочи с лупата към бележника.

— Айзък Брахман е колега на баща ми — равин на храм в Чикаго…

— И изследовател на „Зохар“?