Марк Фрост - Шестимата месии

Да. Щеше да помни лицето й до деня, в който го споходи смъртта.

И тогава в съзнанието му се материализира и трети образ. Кралица Виктория. Горда. Капризно нацупена. Безкрайно мила. Той си спомни за онова, което ги свързваше: беше дал дума да бъде на нейно разположение навсякъде и винаги, когато тя пожелае. Досега тя не бе злоупотребила с тази си привилегия. Спомни си и за неунищожимата й вяра в Джек Спаркс — нейният най-доверен таен агент, мъжът, който така смело се бе сражавал редом с него. Неговият толкова скъп приятел от миналото…

И в този миг Дойл разбра каква е причината за гнева му: чувстваше се измамен. Джек се бе върнал в неговия живот — нещо, което Дойл винаги се бе надявал да стане — но човекът, появил се на негово място, беше само черупка, останка, лишаваща Дойл от удовлетворението на истинската нова среща. Все още бе прекалено рано да се каже дали в призрачната сянка, седнала на капрата на файтона, бяха останали някакви следи от познатия му Джек Спаркс, но ситуацията засега не беше обнадеждаваща.

„От друга страна — каза си Дойл, — Джек изпълзя от гроба противно на всички вероятности, и може би именно аз трябва да му помогна да забрави за него? Нима не му дължа поне това? Не е ли точно той отговорен за толкова многото хубави неща, които се случиха в живота ми? Но, да, боже мой, ако съществува дори минимален шанс за неговото пълно възстановяване, аз съм длъжен да му помогна.“

Джек погледна към тях от седалката. Имаше ли в очите му някакъв проблясък на чувство, на този стар афинитет между двама им? Той го гледаше, сякаш бе доловил мислите, вълнуващи Дойл и му казваше: „Аз още съм тук. Имай ми вяра. Не думите, а времето ще затвори раните“.

Или само му се искаше да чуе това?

— Артър! — обади се пак Инес. — Не се ли връщаме в хотела?

Дойл погледна брат си. Инес беше постъпил в полка на мускетарите в най-ранната допустима възраст, все още беше войник в сърцето си, беше готов да се сбие при най-незначителната провокация и изгаряше от желание да служи на Короната. Не беше ли доказал възможностите си извън всякакво съмнение още на борда на „Елба“? Ако Дойл трябваше да се довери някому, ако трябваше да разчита на някого, не беше ли най-сигурно това да е човек от неговата плът и кръв?

— Първо трябва да свършим една работа — каза той.

— Работа ли? Каква работа?

Дойл пое дълбоко дъх… да, налагаше се да му разкаже.

— Става дума за един човек, когото навремето познавах. Казва се Джек Спаркс. Работи като таен агент на Кралицата.

— Никога не съм чувал такова нещо — не скри съмнението си Инес.

— Е, нали затова е таен агент — търпеливо продължи Дойл.

— Хм… И какво искаш да ми кажеш за него?

— Двамата се запознахме преди десет години. Инес, предупреждавам те да не говориш с никого за това. Искам най-тържествено да ми обещаеш!

— Давам ти думата си — отговори Инес, чиито очи бяха започнали да стават все по-кръгли и по-кръгли.

— Джек имаше по-стар брат на име Аликзандър. Когато били малки, Аликзандър убил сестричката си. Била само на шест месеца. Задушил я в люлката й.

— Трябва да е бил луд!

— Луд за връзване. Понеже не успели да докажат вината му, изпратили го да учи в друг град. Години по-късно, една нощ, докато Джек бил за известно време на училище в Европа, Аликзандър се върнал. Домът им — имение в Йоркшир — бил опожарен до основи и всички в него били избити. Но не и преди Аликзандър да озлочести собствената си майка пред очите на баща си.

— Ужасно — възкликна Инес.

Досега Дойл никому не беше разказвал историята на Джек, но реакцията на брат му не го изненада.

— Баща им оживял колкото да продиктува писмо до Джек, описвайки престъпленията на Аликзандър. От този ден нататък в живота на Джек имало една-единствена цел — да намери брат си. Междувременно успял да стане най-големият враг на престъпните елементи в страната. Накрая бил привлечен на работа за Кралицата като продължил да се занимава със същото, но вече в името на Короната… И ето че преди десет години Аликзандър надигнал глава, организирайки гнусен заговор срещу трона. Привлякъл на своя страна още шестима конспиратори и групата нарекла себе си Седмината. С малка помощ от моя страна Джек успя да провали налудничавия им план и подгони Аликзандър из континента. Всичко свърши, когато във финална схватка двамата се хвърлили във водопада Райхенбах в Швейцария.

— Но, боже мой, Артър, ти ми говориш за Холмс! — ахна Инес.

— Не — отговори му Дойл и посочи Джек. — Говоря ти за него. Той има нужда от помощта ни.