Марк Фрост - Шестимата месии

— Знам само едно: всяка най-дребна сума, до последния долар, минал през ръцете му, отива за закупуване на книги — отговори Стърн. — Но има също и много подарени, помощи от приятели и най-различни институции.

— Чудесно признание за реномето на баща ви като учен — каза Дойл.

— Всъщност няма друг като него — въздъхна Стърн и седна на един висок стол. — След смъртта на мама той започна да прекарва все по-голяма част от времето си тук долу. Повечето нощи спи ето там. — Той посочи изтърбушения диван в ъгъла. — Честно казано, не мога да разбера дори половината от онова, което говори. Може би ако се бях постарал, щях да мога да го разбирам и тогава… — Гласът му се задави и той извърна глава в опит да скрие сълзите си.

— Хайде, хайде — окуражи го Инес и го потупа по гърба. — Със сигурност ще го намерим. Няма да се провалим. Ние не сме от тези, които се предават.

Стърн кимна с благодарност. Спаркс се извърна, закрачи към него, спря и го загледа, сякаш без да забелязва вълнението му.

— Интересува ме методът на изследване на баща ви — каза той. — Прави ли бележки като чете?

— Да. Изписва цели томове.

— С писалка в лявата си ръка? Седейки на този стол? — Спаркс посочи стола пред писалището.

— Откъде знаете?

— Седалката е протрита, на лявата облегалка има драскотини — явно носи дълго палто с копчета на ръкавите.

— Да, почти не го съблича. Тук долу най-често му е студено — докторът твърди, че това е резултат от бавно кръвообращение, но в интерес на истината, татко винаги си е бил ипохондрик.

„Не е загубил наблюдателните си умения“ — отбеляза си Дойл. Спаркс седна на стола на рави Стърн и впери поглед в книгите, затрупали писалището. След малко се взря по-внимателно, посегна и дръпна една книга от купа, разкривайки под нея бял лист. Наведе се напред, изучаващо го разгледа и каза:

— Я вижте това.

Дойл и Стърн се приближиха до него. Листът беше покрит със схеми, драсканици, несвързани една с друга фрази и фрагменти от високопарна академична реч, но рисунките бяха изненадващо подробни, а качеството им — изумително.

— Да, татко често прави така, докато работи — отбеляза Стърн. — Докато разсъждава, чертае нещо разбираемо само за него — това му помага страшно много. Не знам дали иначе би бил толкова умен. Когато бях малък, обичах да седя и да го наблюдавам, а той нахвърляше сцени от улицата, лица, минувачи…

На страницата се открояваха два централни мотива. Единият представляваше голямо дърво с увиснали голи клони, на които бяха закрепени десет гладки бели сфери, подредени в геометрична фигура и свързани с прави линии.

— Това е „Дървото на живота“ — поясни Стърн. — Виждал съм подобна картина в кабалистичните книги. Страхувам се обаче, че не съм в състояние дори да започна да ви разказвам за неговото значение.

Другият мотив беше черен дворец, строг и непристъпен. На най-високата му кула имаше единствен прозорец, осветен отвътре. Спаркс присви очи, докато гледаше.

— Прилича ми на нещо от… как му казвате, сещате ли се? — прошепна Инес и щракна с пръсти. — Онази история за джуджето и хубавото момиче…

— Румпелщилцхен 18 18 Зло джудже от приказка на братя Грим. — Б.пр. ? — помогна му Стърн.

— Да… „Рапунцел 19 19 Героиня от приказка, държана насила във висока кула, от която се спасява като пуска косата си през прозореца и по нея се качва красивия принц. — Б.пр. , пусни косата си“ и така нататък — каза Инес.

Дойл не сваляше поглед от Спаркс и с безпокойство наблюдаваше как нещо вътре в този човек напира да експлодира.

— Какво означава това? — попита Спаркс и посочи начертан със смели движения символ от клиновидно писмо точно под замъка.

— Шишах — отговори Стърн. — Означава на староеврейски „шест“.

— Цифрата шест? — поиска да уточни Спаркс.

— Да, има и други значения — говоря в кабалистичен смисъл на думата — но за тях ще трябва да се обърнете към специалист…

Спаркс рязко се изправи и отскочи от масата. Краката на стола протестиращо изскърцаха по пода. Спаркс втренчи поглед през дивана в ъгъла и за миг погледът му подивя, сякаш бе видял призрак.

— Джек! Какво ти е? — извика Дойл.

Спаркс не му отговори. От него се излъчваше напрежение и пронизваше всичко в стаята. Капките на протеклия кран отекваха като изстрели на револвер.

— Къде се намира жеронският „Зохар“? — попита Спаркс.

— Заключен в сейфа в кантората ми — отговори Стърн. — На няколко преки оттук.