Марк Фрост - Шестимата месии

— Къде да намеря такава работа?

— Всъщност, братко, мога да ти дам точни указания. Все още строят отклонението за Финикс и Прескот през Пий Вайн; чувам, че там имало много тунели за прокопаване и много каньони за преминаване — толкова много, че се налагало да работят денонощно на две смени поне още една година.

— Къде?

— Север-североизток. Можеш да скочиш на товарния влак за Финикс ето там, от онзи мост. Потегля в полунощ, а на сутринта ще се събудиш там.

— Железницата Санта Фе, Прескот, Финикс?

— За нея говоря. Офисите им са на централната гара на Финикс. Сигурен съм, че те ще те устроят напълно — в наши дни не е лесно да се намери работа, но хора с твоите умения винаги се търсят. Е, вдигам тост за теб и твоите предци. — Денвър Боб вдигна калаената си чашка за наздравица и си помисли: „Сега, приятелче, вече знаеш накъде да запрашиш, така че омитай си задника оттук“.

Китаецът с нищо не изрази своята благодарност и пак безстрастно се загледа в лагерния огън. След това нещо прониза завесата на съзнанието му и той рязко се изправи — като куче, надушило следа.

Още преди Денвър Боб да успее да реагира, нощта край тях се разцепи от оглушителния писък на безчет свирки, което можеше да означава само едно. Миг по-късно всички в лагера се развикаха:

— Копои!

Още от жп стачката в „Пулман-Чикаго“ миналия май транспортната полиция и детективите на Пинкертон прочистваха скитническите лагери. Нищо не можеше да ги спре — те прибягваха без да се замислят до насилие, трошаха глави, подпалваха лагери, разгонваха скитнически сборища, ако останеше някой, когото да не тикнат в затвора. През цялото лято полицаите се спускаха на юг през Сент Луис, придвижвайки се по жп линиите към западните лагери. Предшестваха ги трудни за вярване слухове за злобни и безразборни акции, насочени срещу техните братя. Никакви пътувания без билет — това бе директивата на новата жп компания. Изглеждаше като че ли жп бароните искат и линиите, и гарите да се прочистят, за да не се засягат деликатните чувства на мигриращите на запад пасажери от средна класа, от чиито долари хазната бе решила, че зависи.

Полицаите изскочиха иззад композиция товарни вагони и нападнаха близо петдесетината скитници в различна степен на алкохолно опиянение, стоварвайки се върху тях като юмрук, преди някой да успее да се вдигне на крака. Двайсетина други ловци на глави се прокраднаха като крадци от засада, стиснали в ръце тояги и скъсени бейзболни бухалки, готови да ги пуснат в действие всеки миг. Повечето от бродягите бяха преживявали навремето по някой друг здрав бой, но това сега беше нещо съвсем ново. Тези момчета не се шегуваха.

Двама полицаи подпалиха с факли дъсчените колиби. Понеже полицаите бяха нападнали откъм фланговете, атаката им изтика нещастните скитници в центъра на разчистеното пространство, те изпопадаха, блъскайки се един в друг, уловени като дребна риба в мрежа. Повечето проявиха съобразителност да легнат на земята, да запазят главите си с ръце и да поемат колкото може повече от ударите с гърбовете си. Всеки опитал се да избяга биваше грубо събарян с удар през коленете и жестоко смачкван на земята. Чуваше се пукот на чупени глави и ключици, по земята се засъбираха локви кръв.

Денвър Боб падна още при звука на първата свирка, обви с тялото си макарата, върху която бе седял, и зачака неизбежния порой от удари. Едва тогава хвърли поглед към китаеца, готов да му извика и дори да го събори на земята, но мъжът беше изчезнал.

Едър полицай замахна с бухалката си към един скитник, спрял до ръчната количка и вкопчил ръце в дълъг вързоп. Скитникът направи жест да се защити и ударът така и не се получи. Полицаят изненадано погледна към онова, което стискаше, и видя, че държи само дръжката на бухалката. Останалата й част бе отрязана като с бръснач милиметри над захвата на пръстите му. Когато вдигна поглед, скитникът направи второ светкавично движение — жълта муцуна, за бога! — и полицаят усети как с левия му крак става нещо трудно за описване. Той опита да пристъпи с него, но кракът му изненадващо се разцепи на две точно над коляното, после долната част се отдели и в следващия миг полицаят окончателно загуби равновесие и падна като отсечен бор.

„Не може да бъде“ — помисли си мъжът. Китаецът държеше меч! Той все още не чувстваше болка, но вече не можеше да диша. За последен път обърна поглед към противника си и видя как кракът на китаеца се приближава с невероятна скорост към лицето му.