Марк Фрост - Шестимата месии

„И аз те познавам по-добре, отколкото ти предполагаш — мислеше си Дойл. — Готов съм да се захвана с всичко, макар и само за да разбера истината за това, което се е случило с теб.“

— Започваме тази нощ — информира го Спаркс и се отправи към вратата.

— Аз имам задължения.

— След това…

— Къде ще се срещнем?

— Ще дойда да те взема. — И Спаркс излезе през вратата, безшумно като котка.

Някъде между Денвър и Финикс

— На староеврейски „кабала“ означава „да приемеш“, така както се приема мъдрост… Не бих искал да ви обременявам — сигурна ли сте, че искате да ви обяснявам всичко това? — попита Джейкъб Стърн.

— Абсолютно — заяви Айлин. — Просто съм като замаяна.

— Е, добре, и без това ни чака дълъг път. В Кабала е написано, че Бог е създал света по трийсет и два пътя на тайното познание: те се представят чрез числата от едно до десет и двайсет и двете букви на староеврейската азбука. Всяко число има своето тайно духовно значение и от своя страна съответства на един от десетте центъра на силата във физическото тяло. Всяка една от двайсет и двете букви има числова стойност, визуално значение, според това как е изписана, в допълнение към звука, който се издава при произнасянето й. Всеки от различните пътища към познанието е еднакво важен за разшифроване на мистерията, обкръжаваща съзиданието. Разбирате ли ме засега?

— Мисля, че да — отговори Айлин без особена увереност, но окуражена да опита от тихото заразително щастие, излъчвано от този мъж.

— Изучаващият Кабала използва звученето на определени думи по време на медитация, за да се издигне на по-високо ниво на съзнанието; числовите значения на буквите се анализират чрез средствата на нумерологията, за да бъде разкрит тайният смисъл на различни неща; най-сетне, формата на буквите дава основата за изучаването на визуално кодираната информация, както например е при хиндуистките мандали 13 13 В далекоизточното изкуство и религия кръгли мотиви, за които се вярва, че изобразяват Вселената. — Б.пр. . Всяка дисциплина упражнява различна част на мозъка, но всички те са еднакво валидни пътища за ученика, стремящ се към просветлението.

Зад прозорците на движещия се влак падаше нощта; светлините на Денвър изгасваха в тъмнината, докато те се провираха на юг през слабо населената хълмиста местност. Дори в сгъстяващата се полумрак човек можеше да почувства величието на Скалистите планини на запад. Айлин не беше съвсем сигурна кое е по-плътно и непроницаемо: тези планини или отговорът, който получаваше от Джейкъб Стърн на простичкия си въпрос: „С какво по-точно се занимавате?“.

— Има само две нива на реалност, които ние, човешките същества можем да възприемем: едното е това на физическата материя, а другото — на информацията. — Стърн вдигна една голяма зелена ябълка. — Ето това тук са атоми или частици, изграждащи формата на даден предмет — материята. Но в мозъка ни обектът може да съществува само като идея — което от своя страна е информацията. Едното е лишено от смисъл без другото, а двете заедно представляват живота. В конкретния случай ябълка. — Той отхапа голяма хапка, енергично задъвка и се усмихна. — Искате ли и вие?

— Благодаря — отговори Айлин и пое ябълката, която той извади от чантата си.

— На този сорт му казват „Баба Смит“, не е ли чудесно? Какъв образ: жилава бабичка, тичаща из овощната градина.

Айлин се засмя. Докато я разсмиваше, този човек можеше да й говори за каквото си пожелае.

— Същото се отнася и до старите книги, които изучавам — продължи той и за по-ясно извади подвързан в кожа том от пътната си чанта. — За всеки, който няма опит с тях, те не съдържат нищо повече от смешни символи, напечатани върху страници, подшити заедно и подвързани между две корици. За първобитния човек този предмет не означава нищо!

— Доста точно казано, що се отнася до моето отношение към учебника ми по латински — обади се Айлин.

— Разбира се… но само защото не са съумели да ви убедят в неговото значение, когато сте били петнайсетгодишна. Но за учен, прекарал живота си в постоянна подготовка, а още повече за пророк, съхранил мозъка си незасегнат от въздействието на физическата или както още я наричат „животинска“ душа…

В този момент Бендиго Раймър, който до момента бе напрягал слух от отсрещната седалка в напразен опит да дочуе за какво си говорят — възмутен до дъното на душата си, че Айлин го бе изоставила заради този натрапник — заспа тежък и безгрижен сън.