Марк Фрост - Шестимата месии

След първия час тълпата се превърна в хилядоглаво чудовище, украсено със скъпоценни накити или черни вратовръзки. По време на обиколката си Дойл скоро установи, че се намира в крайно неизгодна позиция, защото се оказа, че след като вече си се запознал с някого, той има правото да се приближи до теб когато му се прииска, и да те заговори. Ужасно! Незащитен откъм фланговете, открит за атака от всяка посока, той се чувстваше като подплашена яребица, принудена да излети във въздуха над ловците.

И защо не бе предвидено да седнат както си му е редът на масата? Друго американско изобретение, обясни му Инес в един момент, когато двамата успяха за миг да се скрият зад една колона: никакви основни ястия! Две задължителни неща — шампанско в количество, достатъчно за потопяването на боен кораб, и находище сурови миди, свободно за бране от всеки. Невъзпрепятствана циркулация на гостите, минимум излишни разноски за други неща. Това даваше възможност да се организират множество приеми в една нощ, така че четиристотинте избраници бяха в състояние да посетят всички, без да оскърбяват някой от домакините с ранно тръгване. „Голяма работа! — помисли си Дойл. — И без това час по-късно ще се видят на другото парти.“ Но колко изтощителен бе подобен дневен режим: половината време се обличаш, за да излезеш, а останалата част се щураш из нощта, гризан от тревожната мисъл, че някой друг на някое друго място може би прекарва по-добре от теб.

— Между другото, съжалявам за онази история с Пинкъс — каза Инес. — Имам предвид как се държах на кораба. Опасявам се, че в първия момент успя да ме оплете в мрежите си. Вината е изцяло моя.

— Няма нищо — отговори Дойл, но сърцето му се преизпълни с тайно наслаждение. — Може да се случи на всекиго.

— В главата ми танцува група шоу гърли… какъв глупак съм наистина… охо, внимание, Артър, опасност дясно на борд.

Инес привлече вниманието му към насочилата се към тях група матрони, в чиито очи гореше неистовият пламък на нескривано възхищение и които бяха приковали мерника на погледите си твърдо върху тях. Дойл се престори, че не забеляза приближаването им, и се измъкна тихомълком встрани, а Инес се вряза право в центъра на групата, за да прикрие отстъплението му.

Но в бързината на бягството си Дойл попадна право в сепаре, заградено със стени от зеленина, и се озова срещу насочен в него клин от потни лица, навяващи спомен за слънце и излъчващи неестествено здраве. Къде беше Пепърман? Майорът се бе придържал край Дойл по време на началното запознанство и бе повтарял услужливо името на всеки атакуващ, приближил се към тях — защо вместо смешните си бутониери не носеха малки бележки с имената си? — но бе пометен встрани при нападението на някакъв побъркан италиански тенор. Дойл успя единствено да види чорлавата глава на майора да се мярва далеч от него и осъзна, че се налага сам да се справи с войнствено настроения озъбен хищник, застанал начело на глутницата, на която така непредпазливо се бе натъкнал. И как беше името на този човек?

Рузвелт? Да, точно така. „Теодор, казвай ми Теди.“ Фамилия от управляващата класа… хм, макар да се предполагаше, че в тази свободна земя не може да има такива, само идиот, случайно попаднал в този салон, не би разбрал колко далече от истината е подобно твърдение. Горе-долу връстник на Дойл. Прям, набит като дебелата пура, която бе захапал, събрал в погледа си достатъчно безстрашна воля, за да разколебае дори войнствено настроен носорог… впрочем фанатичен поглед, излъчван от очи, увеличени от дебелите стъкла на очилата, стърчащи върху квадратна глава с идеални геометрични форми.

Рузвелт му се бе представил като член на някаква комисия, занимаваща се с бог знае какви въпроси от външен или вътрешен характер. Американците бяха превърнали в национално занимание окичването си с едни или други титли, навървени една след друга като вагони във влакова композиция, натруфени с излишна информация и говорещи за голямо въображение. „Заместник суперинтендант към кабинета на помощник-началника по въпросите на здравето и охраната на труда“, „Административен ръководител на Отдела за коне, четириколесни карети и конски амуниции към Службата за обществен транспорт“. Нищо напомнящо за поетичния лиризъм на английските длъжности: „Лорд канцлер на хазната“, „Вицекрал на субконтинента 14 14 Английско наименование за индийския субконтинент, включващ Индия, Шри Ланка, Пакистан и Бангладеш. — Б.пр. “, „Носител на Черния жезъл 15 15 Висш служител, който има задължението да отиде в английската Камара на общините и да доведе членовете и в Камарата на лордовете за изслушване речта на Кралицата при откриването на сесиите на английския парламент всяка година. — Б.пр. “.