Марк Фрост - Шестимата месии

— Удивително — каза Дойл и си помисли: „Колко ужасна е хорската тъпота“.

Уютно седнал в хола на апартамента си в хотел „Уолдорф“ — помещението бе по-голямо от всеки отделен апартамент, в който досега бе живял — Дойл откъсваше едно по едно гроздови зърна от фруктиера с размерите на Роденовия „Балзак“ и прелистваше, без да се задълбочава в тях, ежедневниците таблоиди. Хм, с едно-единствено изключение всички бяха отделили място на първата си страница, за да отразят неговото пристигане в Ню Йорк. В „Хералд“ обаче нямаше очерк с автор Айра Пинкъс, никой от останалите вестници не бе публикувал материал, подписан с някой от множеството му псевдоними, а в това, което бе поместено, изобщо не се споменаваше за някакви престъпни събития на борда на „Елба“. Какъвто и да бе натискът, оказан от Джек върху Пинкъс, той наистина бе запушил устата му, осъзна Дойл с облекчение.

— Може би на това парти е бил и онзи странен приятел, когото срещнахме във фоайето? — подхвърли Дойл.

Намръщен човек с крушовидно тяло, облечен от главата до петите в дрехите на Шерлок Холмс, придружен от двама типове със съмнителна външност, ги бе пресрещнал на входа на „Уолдорф“ в момента, когато бяха пристигнали, и вежливо се бе осведомил:

— Конан Дойл, надявам се?

После с каменни лица тримата му бяха поднесли гравирана табела, на която пишеше:

В ЧЕСТ НА ПЪРВАТА АМЕРИКАНСКА ВИЗИТА НА МИСТЪР АРТЪР КОНАН ДОЙЛ, ОТ ИМЕТО НА УПРАВИТЕЛНОТО ТЯЛО НА ОФИЦИАЛНОТО НЮЙОРКСКО СДРУЖЕНИЕ НА НЕРЕДОВНИТЕ ПОЧИТАТЕЛИ НА БЕЙКЪР СТРИЙТ.

Дойл не бе и чувал за подобна организация, която според Пепърман се бе пръкнала като отровна гъба след дъжд в резултат на манията по Шерлок.

Превъплътилият се в ролята на Холмс бе настоял да произнесе несвързан и зле научен монолог, използвайки най-прискърбното подобие на английски акцент, стигало някога до ушите на Дойл, свеждащ се — макар да му бе трудно да се закълне, че ставаше дума именно за това — до превъзнасяне качествата на създателя на Холмс. Парализиращата всеки опит за съпротива атака бе продължила цели пет минути, в течение на които застиналата върху лицето на Дойл усмивка бе започнала да му причинява сериозни болки. Последва деликатен момент, понеже Дойл и Пепърман трябваше да направят всичко възможно, за да отклонят по най-деликатен начин трагикомичното трио от намерението му да ги последва в асансьора.

В този миг Дойл си представи колко отвратително би се почувствал, ако тогава отнякъде, в центъра на подобна сцена, се бе материализирал и Джек!

— Е… кажете ми, наистина ли е мъртъв?

— Кой?

— Как кой… Шерлок Холмс, разбира се.

— Боже мой, човече, та той падна от шейсет метра във водопада!

— Има хора, които смятат, че все нещо е успял да измисли.

— Наистина не мога да повярвам, че може да има хора, нормални хора, които да си мислят подобни неща!

— Както се опитах да ви информирам за това в телеграмите си, мистър Дойл, вие просто нямате представа колко силно е впечатлението, което разказите ви оказват върху читателите тук! — натърти Пепърман. — Да създадеш серия криминални загадки, в които се подвизават едни и същи герои, е толкова близко до ума, че е действително достойно за удивление как досега никой не се е сетил за това. Наистина ви казвам, сър, не съм виждал досега подобно нещо, а съм отговарял за рекламата на пътуващ цирк, така че имам някаква представа за начина, по който нещата стават популярни, знам колко важно е да напипаш непосредствения подход и ми е много добре известно колко силно е желанието у хората да изхарчат припечелените с труд пари. Убеден съм, че вие още и представа си нямате какво означава името Шерлок за тези хора.

Дойл разсеяно се усмихна, усещайки, че ще бъде невежливо да попита за това Пепърман, но все пак надявайки се той скоро да си тръгне, за да може най-сетне да разопакова багажа си. Понеже нямаше какво друго да прави, той посегна и взе още един пакет от високата колкото алпийския Матерхорн купчина красиво опаковани подаръци, която ги чакаше при влизането им в апартамента.

Беше яркочервена сатенена възглавничка, на която бе избродирано: „МАКАР ЧЕ БИ МОГЪЛ ДА БЪДЕ И ПО-СКРОМЕН, ХОЛМС Е ПО-ДОБЪР ОТ ВСЕКИ ПОЛИЦАЙ“.

— Започвам вече да… — прошепна Дойл. Прималя му при мисълта, че ще трябва лично да отговори на всеки изпращач на подарък, както повелява етикетът.

И понеже страдаше от болезнена пристрастеност към реда, той вече си представяше купищата картички и безкрайното усилие да персонализира всяка една от тях, добавяйки със собствената си ръка неизброими „Благодаря“… мили боже, това наистина щеше да продължи със седмици. Пътуването му беше замислено като възможност да се откъсне от всичко това, да поживее безгрижно, да се поразходи. Ако бе дошъл Лари, може би щяха да успеят в тези си намерения, но Инес… Инес щеше да забърка невъобразима каша от задача с това ниво на организационна сложност. А сега, след като бе надушил следите на онова стадо танцуващи момичета, брат му просто можеше да бъде отписан за всякаква работа. Ето например, къде се беше запилял сега? Дойл не го бе виждал, откакто се бяха регистрирали в…