Марк Фрост - Шестимата месии

Фун Цин Той шумно всмукна костния мозък от бутчето маринована патица. Деликатес, иначе недостъпен за човек от низша каста като него, бутчето маринована патица, поднасяно му всеки следобед, представляваше един от относително благовъзпитаните начини, по които Малкия Пийт си напомняше за успеха, достигнат след двайсет години къртовски труд и саможертви. Макар положението до което се бе издигнал да бе сравнително скромно — и отговарящо на прякора му — и въпреки че външно създаваше впечатление на мек човек, Малкия Пийт притежаваше ненаситен апетит и рядко се подчиняваше на каквито и да било импулси да се въздържа.

Той бе единственият главатар на тонг, с когото Слепия Крис Бъкли и корумпираният бял политически елит на Сан Франциско можеха без притеснение да преговарят — останалите китайци в лидерска позиция се държаха прекомерно надменно за техния вкус. Само Малкия Пийт бе способен да се усмихне на обидите, хвърляни ей така, между другото в лицето му, и те го възприемаха като клоун, кланящ се раболепно по начин, съответстващ на ниското му положение в обществото.

Но Крис Бъкли и неговите приятели виждаха в Малкия Пийт човек, всеотдайно посветил се на цел, скъпа за тях: поставянето под контрол, подчинението и поробването на китайското население на града. Обитателите на Тангренбу живееха в постоянен страх от Пийт и жестоките насилници, работещи за тонга Сю Йоп. Макар още пет други престъпни тонга да притежаваха значителни интереси в Тангренбу, контролираното от Малкия Пийт братство Он Леонг владееше доставките на опиум в квартала. Той бе собственик на предприятия, в които наркоманите робуваха за пенитата, които по-късно вечерта щяха да похарчат, за да има с какво да напълнят лулите си и за да могат да платят за нощувка в превзетите от въшки, бълхи и мишки бордеи, където щяха да преспят.

Срещу сътрудничеството с върхушката на политическата машина шестте тонга получаваха неотменимото право да се разпореждат с вноса и регулирането на всички работници, пристигащи от континентален Китай. А благодарение на удобното посредничество на Бъкли и връзките му с всемогъщите железопътни барони на Сан Франциско — Хопкинс, Хънтингтън, Крокър и Станфорд — Малкия Пийт бе станал главен разпоредител на труда на кулитата във връзка с разширението на западните линии. На мандарин „кули“ означава „окаян труженик“.

И така, за привилегията да намери нов дом в тази земя на възможностите, веднага след като прекосеше границата, всеки прост работник се превръщаше в роб, притежаван и експлоатиран до края на живота му от Малкия Пийт и шестте компании. Край, при настъпването на който погребалните бюра на Малкия Пийт щяха да извършат кремацията и дори да реализират мъничка печалба от транспортирането на пепелта — е, не бе задължително тя да е на работника — обратно на семейството на покойника в Китай.

Окаян труженик… колко точно.

Малкия Пийт бе роб на навика. Едно от неотменимите му задължения бе да изслушва молби от поданиците си, докато обядва на балкона на втория етаж в притежаваната от него градска къща на Кърни стрийт. Малкия Пийт обожаваше да се тъпче от сърце с храна, изслушвайки прегъващите пред него гръб работници и собственици на магазини. От време на време, ако се случеше някое искане да се окаже достатъчно невинно или евтино за изпълнение, той демонстрираше рядко срещаното си и считано за пословично великодушие.

Но ето че минаваше вече половин час след пладне и той посягаше вече за трети път към маринованото бутче, а още никой не се бе появил да го занимава с тъпия си проблем. Той се обърна към прислужника и извика:

— Йи Чин, защо няма никой? Ако са ги накарали да чакат долу, ще има наказания!

Никакъв отговор. Той захвърли костта в чинията си и на висок глас поиска още храна. Никой не откликна. Сега вече се ядоса: момчетата от кухнята имаха заповед да чакат от вътрешната страна на балкона в непрестанна готовност мигновено да донесат каквото поискаше. Повечето бяха опитали бича му на гърбовете си в случаите, когато поднесяха студена храна. Малкия Пийт раздруса порцелановия звънец до чинията си и повторно извика.

Нищо! Йи щеше скъпо да плати за тази си издънка.

Малкия Пийт с труд измъкна издутото си шкембе иззад масата, надигна обемистия си задник от украсения с ръчна резба стол от времето на династия Тан, предвидливо взе бича си и с разкрачена походка се отправи към дневната, опитвайки се да измисли някакъв по-оригинален начин, по който да накаже тези немарливи и за нищо негодни слуги.