Марк Фрост - Шестимата месии

Лицето на Хофнер бавно почервеня. Той изтръгна лоста и чука от ръцете на несъпротивляващия се Дойл. Три минути и четири отворени ковчега по-късно запъхтяният и отрезвял Хофнер пусна инструментите на пода.

— Мистър Стърн — каза той, изпъчвайки гърди, — моля ви да приемете най-дълбоките ми и най-искрени извинения.

Стърн кимна, отбягвайки погледа на капитана.

— Имате петима пътници без билет на борда си, капитане. На кораб с размерите на нашия има поне няколко дузини места за скриване. Едва ли е необходимо да ви подсказвам какви би трябвало да бъдат вашите следващи действия.

— Не. Разбира се. Веднага ще разпоредя корабът изцяло да се претърси. — Хофнер изтри потта от веждите си, обмисляйки плана. Считаше себе си на първо място за човек на здравия разум, а на второ — за човек на действието.

— Предлагам също да положите максимални усилия за откриването на ирландския свещеник отец Дивайн — подсказа Дойл.

— Това пък защо?

— Защото този човек не е свещеник. Той е техният водач.

И в същия миг лампите изгаснаха.

Сан Франциско, Калифорния

Да наречеш подобно място „Кухнята на дявола“ просто не е справедливо, мислеше си Каназучи, наблюдавайки един плъх, подгонил хлебарка. Той лежеше на гъмжащо с въшки одеяло, покриващо дървен нар, до който бе успял да се добере срещу кралското заплащане от две пенита на нощ. Двайсет други скитници се търкаляха върху легла, нахвърляни в квадратната стая четири на четири — само едно от четирите еднакво претъпкани помещения, заемащи третия етаж на пететажна сграда за наематели в центъра на Тангренбу — онзи заемащ дванайсет преки квартал в центъра на Сан Франциско, наричан от белите Чайнатаун.

В мазето имаше пушалня за опиум, а бедните и неграмотни селяни — много от тях както обикновено залели града в края на лятото, когато фермите освобождаваха сезонните си работници — вярваха, че нощем из коридорите броди зъл демон, търсейки човешки души, с които да се нахрани. Съвсем наскоро в тъмната уличка зад сградата бяха намерени труповете на трима мъже с разрязани гърла и изтръгнати от телата им сърца. На малки импровизирани олтари непосредствено до вратите за отделните стаи бяха оставени жертвоприношения в добавка към малкото пари, които китайците бяха събрали колективно в опит да бъде умилостивено чудовището. Всяка нощ зад затворените врати се раздаваше шум от дебнещи стъпки, а на сутринта даровете липсваха. И все пак никой друг не бе убит през седмицата, откакто бяха започнали да го правят.

От четиристотинте живущи в тази сграда, един-единствен бе виждал демона и бе останал жив, за да разкаже на другите за него — това бе упълномощеният от собственика управител на сградата: едър дебеловрат тип със сипаничаво лице, който имаше задачата да събира дневния наем, а напоследък и парите, оставяни за умилостивяване на демона. По неговите думи, демонът имал драконова глава с хиляда очи и десет зъбати и гладно премляскващи усти… изобщо чиста проба демон, един от десетте хиляди, присъстващи в сложната система от вярвания на тези хорица. Управителят лично го видял да разкъсва с отвратителните си нокти гърдите на мъжете, намерени онази сутрин в уличката, с такава лекота, сякаш обелвал кората на портокал.

И ето че бе възприета практиката всяка стая да бъде заключвана за през нощта от управителя, макар че дори да им бе оставена възможност да сторят това, никой от изплашените мъже не би посмял да се весне навън след смрачаване, което принуждаваше всеки да решава въпроса за естествените си нужди както намери за възможно, но зад стените на стаята. В няколко случая силната миризма на тези мръсни провинциалисти накара Каназучи да съжали, че сетивата му са изострени като Косата, лежаща до него.

За Каназучи бе повече от ясно, че сред този страх, мръсотия и мизерия никой не бе обърнал внимание на пристигането му предния ден. За него лишаването от свобода на придвижване нощем бе неприемливо ограничение. Той лежеше в тъмнината, ограден от пъшкания, хъркания, изплаквания по време на сън и това я правеше още по-непрогледна. Не искаше да напуска стаята преди хората наоколо да са здраво заспали, а хилавият болен мъж през две легла от него все още продължаваше да се мята в пристъп на треска.

Миналата нощ Каназучи пак бе споходен от познатото съновидение и един образ се бе запечатал в съзнанието му толкова здраво, че налагаше да прояви по-голям интерес.

Хора с китайски лица, работещи в тунел.