Марк Фрост - Шестимата месии

— Мога ли да попитам какво правим в моргата? — обади се пак капитанът.

Инес услужливо вдигна фенера и на неговата светлина Дойл отвори една от хладилните камери и изтегли ниската платформа на колелца, върху която лежеше вкочанен труп. Той смъкна чаршафа от лицето и невъзмутимо дръпна долните клепачи на покойния Рупърт Селиг, разкривайки под тях застинала мрежа от сини и тъмновиолетови капиляри.

— Противно на мнението на вашия корабен лекар, че мистър Селиг бил във великолепно за възрастта си здраве, той е страдал от сърдечно заболяване и опасно високо кръвно налягане, за което свидетелстват масивните кръвоизливи в меката тъкан под очите — състояние, което той е криел дори от вас, мистър Стърн. Не знаехте за него, нали?

Стърн отрицателно поклати глава.

Дойл им показа малка стъкленица с лекарство — кръгли бели таблетки.

— Мистър Селиг е носил със себе си това хомеопатично лекарство — смес от калий, калций и йодна тинктура със съмнителна полза, но пък за сметка на това много популярна — което е криел в таен джоб в подплатата на палтото си.

— Всичко това е много добре, мистър Дойл, още повече че идва в подкрепа на заключението на моя доктор относно истинската причина за смъртта на този джентълмен, но какво общо има то с…

Дойл вдигна ръка, принуждавайки Хофнер да замълчи.

— Нека анализираме фактите поотделно, капитане — тук имаме сложен замисъл и аз се надявам да ми дадете възможност да ви го разкрия в истинската му светлина. — Дойл метна отново чаршафа връз посивялото лице на Селиг, тласна количката, която леко се плъзна във вътрешността на камерата и с метално щракване, отекнало в потискащата стая, се намести в първоначалното си положение.

— Инес, ще бъдеш ли така добър… — почна Дойл.

Инес взе фенера от инженера и освети другия ъгъл на помещението. Там, на пода до стената, имаше ковчези, грижливо подредени в редица.

— Вие приехте като карго тези пет ковчега на борда си в Саутхамптън, нали така, капитане?

— Да, и какво от това?

— Всички, предполагам, дойдоха от един и същ товарач?

— Такава е обичайната практика.

— Предупреждавам ви, че след малко ще поискам да разгледам съпроводителната товарителница — заяви Дойл, като пое лоста и чука от инженера. — В моята теория имаше една-единствена, но почти непреодолима трудност: както се убедихме, когато се качвахме на кораба, мерките за сигурност бяха изключителни… нещо, което не бих могъл да кажа за този ковчег например… — С помощта на чука Дойл вмъкна плоския край на лоста под махагоновия капак на първия ковчег.

— Mein Gott, сър, какво правите… — Хофнер пристъпи напред, за да спре Дойл в намерението му да отвори ковчега, но в същия момент Инес го хвана и го задържа.

— Ако на борда на „Елба“ е проникнала банда професионални убийци — а уверявам ви, капитане, точно такъв е случаят, с който се занимаваме в момента — те са постигнали това, не качвайки се по трапа както останалите, а с помощта на по-нетрадиционни средства…

— Заповядам ви да спрете веднага…

— Вероятно ще си спомните думите на един от пасажерите, който бил чул викове на „дух“, разнасящи се някъде откъм трюма, още през първия ни ден в открито море.

Дойл натисна лоста и с жалостивото скърцане на изтръгвани от гнездата си пирони капакът се отдели и се повдигна. Звукът отекна зловещо, загубвайки се някъде по смълчаните стоманени коридори. Дойл здраво подхвана разкования край на капака и с рязко дръпване го вдигна.

— Това е оскверняване на… — Капитан Хофнер се изтръгна от Инес и се хвърли към Дойл, за да установи, че покритата с гладък розов плюш вътрешност на ковчега е абсолютно празна. Хофнер вдигна поглед към Дойл. Долната му челюст провисна.

— Писъците на „духа“ били последвани от силно ритмично почукване… — Дойл пусна капака обратно и с няколко отмерени удара закова пироните по местата им. — Вгледайте се и ще видите вдлъбнатините, оставени при повторното зачукване на пироните — предложи Дойл, приканвайки Хофнер да се приближи до ковчега. — Моряците, пренесли тези ковчези, ме информираха, че всеки от тях е съдържал човешко тяло, което се е премествало по време на клатенето при носене. А ако се взрете ето тук, капитане, ще можете сам да видите малките дупки, пробити в ъглите, за да може да се диша.

Хофнер прекара пръст по отворите.

— Наистина не знам какво да кажа.

— Мисля, че най-подходящо за начало би било едно извинение на мистър Стърн. Иска ми се да се надявам, че когато към вас се обърне с безпокойство за собствената си безопасност следващият пасажер, вие, независимо от религиозната му принадлежност или интелектуалното му ниво, ще го посрещнете с разбиране, по-подходящо за поверения ви пост.