Марк Фрост - Шестимата месии

В този момент се появи Инес.

— В допълнение на това, което са занесли в каютата си, Рупърт Селиг и Стърн са се качили с четири парчета багаж — съобщи Инес и извади списъка. — Пътен сандък, два куфара и един малък сандък. Лично ги видях в трюма — очевидно недокоснати от никого. — Дойл въпросително повдигна вежда. — Дадох петара на един приятел от машинното отделение.

— Добра работа.

— По-малкият сандък е запечатан от митницата със здрава лента. Има размерите на голяма кутия за шапки. Подходящо ли е това за „Книгата на Зохар“ според теб? — И след като Дойл не му отговори, той попита: — И къде е Стърн сега?

— В каютата на капитана, където за момента е в безопасност. Нямаш представа колко хартия трябва да се изпише в случай на смърт на пасажер в морето.

— Досега не бях имал случай да се запитам какво правят с тялото.

— Има хладилни камери. Това е просто задължителна необходимост за всеки лайнер, извършващ увеселителни пътувания с възрастни хора на борда: дебели, със склонност към апоплексия, склеротични…

Инес неволно потръпна.

— Надявам се тези камери да не са прекалено близо до кухнята.

— Те са в самостоятелен отсек. Близко до трюма, където видяхме да товарят онези ковчези.

— Гадна работа.

— Добре, чуй ме сега: корабният лекар настоява да се впише, че смъртта на Селиг е естествена — каза Дойл.

— Не мога да повярвам.

— На пръв поглед не мога да не се съглася със съществуването на известни основания да се приеме, че Селиг е умрял в резултат на остра сърдечна недостатъчност, но съм убеден, че убийците му биха искали да повярваме в това. На борда липсват условия за извършването на аутопсия, но дори тя да бе възможна, не съм сигурен дали резултатите от нея щяха да влязат в противоречие в предположението за смърт по естествени причини. Накрая, последното нещо, което капитанът би искал на борда на луксозния си лайнер, е пасажерите му да обсъждат убийство.

— Но нали ние вярваме, че става дума за такова?

— Да изплашиш някого до смърт? Да изпратиш в кръвоносната му система свръхколичества адреналин и буквално да пръснеш сърцето му на парчета? Да, аз бих нарекъл това убийство!

— Но какво ли се е случило?

Дойл само поклати глава.

— Дали не е зърнал корабния дух да се разхожда из тъмнината на трюма? — предположи Инес.

— Мили боже! — Дойл го изгледа с широко разтворени очи, сякаш някой го бе ударил с чук.

— Добре ли си, Артър?

— Разбира се… точно това е. Отлично, Инес.

— Какво съм направил?

— Ти реши случая, момчето ми — каза Дойл и с бърза крачка се отправи към най-близкия люк.

— Така ли?

— Извикай онзи твой познат, инженера. Кажи му да вземе със себе си огнеборска брадвичка, чук и лост. Мисля, че е крайно време да си поприказваме с мистър Стърн и капитан Хофнер.

Инженерът светна с лъча на фенера напосоки в тъмнината, царяща в товарното отделение, и го спря върху запечатан правоъгълен обкован сандък.

— Ваш ли е, мистър Стърн? — попита Дойл.

— Да.

— Убеден съм, че това е крайно интересно, мистър Конан Дойл — подметна капитан Хофнер с шеговита вежливост, — но се опасявам, че не разбирам смисъла на това упражнение…

Дойл вдигна брадвата и с един удар разби на трески капака на сандъка. Стърн ахна. Дойл се пресегна вътре, разбърка треските и извади наяве съдържанието: голям квадратен топ бели листа.

— Явно е съобразено теглото да съвпадне с това на вашата „Книга на Зохар“ — обърна се Дойл към Стърн, преценявайки теглото на топа.

— Не знаех… кълна се — заекна Стърн. — Искам да кажа, че лично видях в Лондон да опаковат книгата.

— Но, изглежда, вашият покоен партньор мистър Селиг е имал свои, по-различни планове, които, мисля, обясняват неговото нежелание да напуска каютата.

— Какво означава всичко това? — осведоми се капитан Хофнер.

— Моля ви за още минутка търпение, капитане, и ви уверявам, че ей сега ще се спра и на този въпрос — каза Дойл, хвърли хартията на пода и метна брадвичката на рамо. — Ще бъдете ли така добри сега да ни придружите до следващата ни цел? Инес?

Инес махна с ръка и дребничкият инженер — вътрешно тържествуващ да види своя непоклатим и строг капитан коленичил пред волята на този побъркан англичанин — тръгна пред всички през плетеницата от люкове и коридори към съседния товарен отсек на трюма. Той представляваше хладна и определено непривлекателна стая, в която най-забележителното бе редицата квадратни камери в стената, чиито стоманени капаци бяха снабдени с дръжки. На тавана висяха няколко ярки крушки.