Марк Фрост - Шестимата месии

Първите му два дни в Дай Фу, Големия град, Новата златна планина — така китайците наричаха Сан Франциско — не му бяха помогнали да хвърли светлина върху загадката на този образ. Роби като тези невежи обитатели на коптори с нищо не можеха да му помогнат. Обмисляше идеята да разработи някой от местните търговци, но те говореха далеч по-цивилизован диалект на гърления мандарин, използван от селяните, в компанията на които бе прекосил океана, и този факт налагаше да изчака поне седмица, докато овладее неговите нюанси, тъй като тези хора бяха пословично необщителни с всеки извън собствените им тонги. Другата възможност бе да напусне гетото и да тръгне из белите квартали на града, но всички, с които бе разговарял в Тангренбу, го бяха предупредили да не прави това. Вълна на антиазиатска омраза бе минала през Америка наскоро и не бе пропуснала да разтърси всички китайски квартали по цялото западно крайбрежие, а последвалите актове на насилие срещу азиатските имигранти бяха отбелязали една постоянна тенденция към ожесточаване: убийства, размирици, линчувания. Винаги когато белите имаха нужда от изкупителна жертва за икономическите си несгоди, започваше масирана кампания против „жълтата заплаха“ с цел подготовка на общественото мнение, а после идваше ред на неизбежните актове на расова варварщина. Какво би могъл да очаква човек от един толкова нецивилизован народ? Каназучи се колебаеше да излезе в кварталите на белите, но не от страх да не му се случи нещо, а поради опасения, че възможното убийство на бял пред очите на другите би поставило начало на необозрими усложнения на мисията му.

Нещата си имаха свой приоритет… Той започваше да мисли, че пред него има по-непосредствена възможност да се сдобие с информацията, която му бе необходима.

Болният през две легла от него се бе поуспокоил и дишането му, макар и мъчително, бе станало по-ритмично и бавно. Каназучи заметна оръжието си през рамо и запристъпва през спящите, внимавайки да не настъпи някоя от четирите скърцащи дъски на дюшемето. Спря при самата врата, където бе леглото на пълномощника. С помощта на върха на своя вакизаши — дългия си нож — деликатно и незабелязано изтегли ключа на стаята изпод нара на гадния тип. Оказа се завързан с кожена връв за една летва, но той я сряза с единствено ловко движение на китката.

Минута по-късно вече стоеше в коридора, изчаквайки очите му да свикнат с тъмнината. Въздухът беше наситен с тежката миризма на дима от тлеещите пръчици китайски тамян, оставени на олтарите, отрупани с плодове и монети. Каназучи разгледа праха по пода и установи, че никой не е минавал оттук през двата часа, изтекли от полунощ — часът, когато вратите се заключваха. Той безшумно се плъзна към центъра на помещението, където започваха стълбите, сля се със сенките, замръзна на мястото си и се вслуша.

Чуваше дишането на спящите из четирите стаи на този етаж. И още в стаите над и под него. Долавяше шумоленето на хлебарки зад стените. Той изнесе границата на необикновено развитите си сетива по-надалече — едно старо и добре познато упражнение, в което можеше да влиза и излиза, все едно че облича и съблича отдавна притежавана дреха.

Котка се отри в търкаляща се консервена кутия долу на уличката. Прокрадване на плъхове… Тропот на файтон… Пиянски смях… Пазарене на проститутка… Неспокойно пристъпване на коне… Изпръхтяване в съседната конюшня…

Стъпки… приближаващи насам.

Той събра мрежата на сетивата си и я запрати към първия етаж на общежитието.

Долови влизане на един човек. Тежък. И висок, ако се съдеше по дължината на крачката му. Кожени ботуши на уестман. Торба, влачена по пода. Тракане и съскане като от змия. Леко изшумоляване и после звън на монети, падащи заедно. Леко издрънчаване… сякаш от едва докоснали се миниатюрни цимбали.

Спящите по долните етажи започнаха да се събуждат. Изплашен шепот. Всеки се свиваше, без да помръдва от своя нар.

Стъпките се заизкачваха по стълбите. Вторият етаж. Дрънченето се засили, цимбалите звъннаха по-отчетливо… съскането и тракането се доловиха съвсем ясно. После отново се разнесе звънът на събирани монети.

В сградата се възцари ужас. Разнесе се шепот на молитви и трескаво мятане на зърната на броеници. Каназучи изолира съзнанието си от бърборенето на селяните и се съсредоточи върху тежките стъпки, задаващи се по стълбите за неговия етаж.

Демонът излезе на стълбищната площадка и зави. Грамадна, внушаваща страх фигура… драконова глава… крайници с оперение… птичи нокти, вкопчени в дайре, удряно ритмично в хълбока му. Голям брезентов чувал, влачен зад него и отъркващ се по неравностите в пода.