Марк Фрост - Шестимата месии

Младежът от трапезарията, все така неспокоен както преди, прехвана погледа на Дойл. Не каза нито дума, но в очите му се четеше: „Сега ли, сър?“.

Дойл му кимна и тихо прошепна:

— Да, в моята каюта, след половин час.

Първо искаше да говори със свещеника… но къде бе изчезнал той? Дойл се обърна, но от него нямаше и следа.

В ъгъла стоеше Пинкъс. Повръщаше в шапката си.

Е, значи вечерта бе минала с известен успех.

Инес нахлу в каютата на Дойл.

— Мисис Хилс се възстановява…

— А свещеникът? — прекъсна го Дойл.

— Нямаше го на палубата. Бях в офиса на стюардите, за да разбера в коя каюта е отседнал, но никой не можа да ми каже. Персоналът на ресторанта твърди, че името му било Дивайн… отец Дивайн от Киларни…

На вратата тихо се почука. Дойл кимна и Инес отвори на неспокойния младеж да влезе. Беше над двайсетте, с високо чело, големи ококорени като на бухал очи, леко къдрава кестенява коса, среден на ръст, попрегърбен — изобщо създаваше впечатление на човек с ниско мнение за себе си. На бледото му лице се открояваха единствено тъмните кръгове под очите му.

— Мистър Конан Дойл… благодаря ви. Благодаря ви, че решихте да ме приемете. Съжалявам за неудобството, което може би ви причинявам… — Беше американец, а в говора му се долавяха следи от нюйоркски акцент. Той погледна въпросително Инес, неуверен дали следва да продължава.

— Брат ми ще запази вашата тайна, господине. Кой сте вие и как бих могъл да ви помогна?

— Казвам се Лайънъл Стърн. Качих се на борда заедно с вас, господа. Пътувам с мой колега по бизнес. Пожелах да говоря с вас, сър, защото имам основания да вярвам, че някой на този кораб има намерение да ни убие, преди да сме стигнали Ню Йорк.

— Повдигнахте този въпрос пред капитана. — Дойл имаше предвид разговора на мостика, който неволно бе подслушал.

— В известна степен. Но според него корабът му е напълно безопасно място и са взети всички мислими мерки за сигурност. Така че не беше в състояние да ни предложи допълнителни гаранции.

— А вие какво му предложихте в доказателство на евентуалната заплаха за живота ви?

Стърн се обърка.

— Бяхме следени по целия път от Лондон до Саутхамптън…

— И, ако може да ви се вярва, на кораба?

— Да.

— Предприемани ли са срещу вас някакви преки действия?

— Досега не, но…

— Осъществихте ли някакъв контакт с лицето или лицата, които вярвате, че възнамеряват да ви убият?

— Не.

Младежът ги гледаше напълно объркан и беше ясно, че не може да представи никакви доказателства в повече. Изобщо не бе споменал за „книгата“, за която Дойл ги бе чул да говорят с капитана. Дойл многозначително погледна Инес. „Моля те да ме подкрепиш в онова, което ще последва“, отиде при вратата, отвори я и направи недвусмислен жест към Лайънъл.

— Ще ви помоля да напуснете каютата ми, сър.

Долната челюст на Стърн провисна и той ужасено го изгледа.

— Не е възможно да говорите сериозно.

— Не смятам, че действително очаквате от мен да ви помогна, и ми е неприятно да ми досаждат хора, които не желаят да споделят истината. Моля ви да напуснете веднага.

Всякакви останки на решимост, ако изобщо ги бе имало, напуснаха Стърн. Лицето му посърна. Той се стовари в едно от креслата и се хвана за главата.

— Извинявам се… Но едва ли подозирате под какво напрежение се намирам. Не бихте могли да си представите…

Дойл затвори вратата, изправи се пред Стърн и изучаващо го изгледа.

— Вие сте роден и израсъл в долен Ийст Сайд на Ню Йорк Сити. Най-голям син сте на руско семейство имигранти. Вие сте евреин секуларист 10 10 Привърженик на светското образование. — Б.пр. и напълно доброволно сте се асимилирали в американската култура. Отказът ви от религиозните ритуали, към които се е придържал баща ви, не е станал безболезнено. Преди около месец и половина сте заминали за Лондон от Испания — по-точно мисля, от Севиля — където в продължение на минимум един месец, с помощта на лицето, което ви съпровожда на борда на „Елба“, сте извършили сложна търговска сделка, в резултат на която сте придобили правата да използвате или направо сте закупили рядка и изключително ценна книга, която сега транспортирате за Америка. Книга с огромно религиозно и философско значение. Книга, която сега е в основата на вашата загриженост за безопасността ви, мистър Стърн, и аз ще изпитам голямо удоволствие, ако проявите откровеност по този въпрос, защото в противен случай просто няма за какво да разговаряме.