Марк Фрост - Шестимата месии

В този миг един куршум проби ботуша на Франк и се заби в глезена му. Той залитна, но продължи да върти ръчката. Нов куршум одраска ухото му. Трети прониза бедрото му.

„Добре че не улучи костта“ — помисли си с облекчение Франк, изкрещя от болка и упорито продължи да върти ръчката.

Зад него Каназучи прегазваше десния фланг. Косата не спираше да жъне. Отначало черноблузите бяха затруднени да го отличат от своите, но кръвожадността на атаката му скоро отклони вниманието им от човека, завладял картечницата. Единствените две неща, които разбраха в краткия миг, преди да се стовари върху тях, бяха, че този човек носи меч и че се движи като вятъра. Започна дива престрелка, в която куршумите поразяваха свои, а други станаха жертва на изстрелите от отсрещния фланг, където стреляха по картечаря. Всички до един бяха дисциплинирани войници, но виковете им издаваха, че никога преди не бяха ставали обект на атака с такава жестокост. Куршумите им свистяха покрай мъжа, но нито един от тях не го улучваше. Наоколо хвърчаха отсечени крайници, търкаляха се глави, разпаряха се тела… а мечът продължаваше да се мята, сякаш бе жив.

Десет души умряха, преди другите да захвърлят оръжие и да побегнат, но мъжът с окървавения меч се понесе след бегълците. Когато падна и последният, Каназучи без никакво колебание зави покрай десния ъгъл на църквата и се хвърли срещу картечното гнездо при страничния вход.

Франк забърса последния облечен в черно мъж с откос, разкъсал купчината пръст, зад която онзи бе опитал да се скрие, доизстреля патроните на лентата и пусна дръжката. Наведе се и посегна към сандъка с амунициите за нова лента. Ръката му докосна цевта и се опари.

Внезапно на мястото, където само допреди миг се бе намирала главата му, мина картечен откос. Франк погледна към катедралата и видя пламъчета на изстрели откъм отсрещната врата. Мамка им… другата картечница стреляше към него през цялата църква. Белоблузите вътре крещяха. Избиваха ги, без да могат да сторят нищо.

Един куршум го парна по лявото рамо и Франк падна на земята. Повечето от изстрелите отиваха високо. Реши, че не си струва да им облекчава задачата, затова се сниши, издърпа спасилата живота му лента от сандъка и я напъха в картечницата. После завъртя дръжката и откосът разби прозореца над вратата. Посипа се дъжд от червени стъкла.

Започна стрелба. Съдейки по звука, Дойл реши, че идва от задната страна на катедралата — беше тракане на картечница. Откъм фасадата се чуваха изстрели, но останалите черноблузи се целеха и стреляха във вътрешността на църквата. Отчаяните писъци на хората вътре стигаха до тях въпреки пукотевицата.

Инес имаше проблеми с ранената си ръка и болезнено изсумтяваше при всеки изстрел, но тримата заедно, благодарение на възможността за точно прицелване, ликвидираха картечния разчет преди да успее да започне стрелба, а когато двама от охраната скочиха да заемат местата на простреляните си другари, свалиха и тях, след което започнаха обстрел на войниците с пушки.

Никой не каза нито дума. Всички се бяха съсредоточили върху кървавото си дело. Дойл презареди и погледна към Айлин… да, тя определено не беше забравила да стреля.

Първите изстрели отекнаха някак металически през решетката над главата на Джейкъб. Преподобният Дей мина по периферията на кръга с часовник в ръка. Беше като трескав.

— Не, не! Къде са камбаните? Къде са камбаните?

Стрелбата постепенно ставаше все по-ожесточена, а благодарение на някаква игра на акустиката криптата я усилваше до оглушително ниво. Джейкъб не смееше нито да помръдне, нито да проговори. Страх го бе да не отклони вниманието на преподобния, защото му се бе сторило, че чува гласа на сина си да вика името му откъм тъмнината на лабиринта.

В същия миг чу звук, напомнящ шуртене на вода, и вдигна глава. През решетката течеше тънка струйка кръв и капеше край него.

Хванал оръжията си с двете си ръце, Каназучи атакува картечното гнездо пред страничния вход на църквата. Тук имаше само трима души, насочили цялото си внимание върху смъртоносния огън на „Гатлинг“-а в църквата. Така и не го чуха да пристига.

Каназучи отсече главата на стрелеца, порази с обратен замах подавача на лентата и заби Косата в гърлото на последния. След това хвана картечницата, вдигна дулото, прицели се и въртя дръжката, докато не свърши лентата, изпращайки опустошителен откос към картечарите отсреща.

След това погледна мокрите петна по ръкавите и крачолите си — бяха го улучили три пъти. Нямаше засегнати жизненоважни органи, но бързо губеше кръв.