Марк Фрост - Шестимата месии

Всички картечници бяха замлъкнали. Чуваха се само единични изстрели предимно откъм фасадата.

Каназучи изтича до вратата и погледна вътре. Хората бяха налягали на пода и от всички посоки се разнасяха стенания. Бяха поне хиляда. Не можеше да каже колко бяха убити, не знаеше колко дълго беше стреляно, но виждаше много кръв. През счупения прозорец проникваше лунна светлина и хвърляше в центъра на залата бял кръг. Той напрегна слух да чуе децата. Бяха някъде отдясно.

Спусна се по стълбите. Сега, когато стрелбата беше секнала, белоблузите се щураха във всички посоки и лазеха един през друг. Чуваха се хлипове и писъци. Каназучи видя много захвърлени оръжия — изглежда, и милицията беше изпратена на заколение както останалите.

Гласовете на децата го насочиха още по-надясно. След малко ги намери скрити зад редица колони в някаква ниша — нещо като параклис. Куршумите не бяха стигнали дотук — стоте деца бяха живи.

Каназучи мина през групата и с тихи окуражителни думи събра децата около себе си. Помогна на по-изплашените да се изправят и остана край тях. После ги поведе обратно към стълбите, по които бе слязъл. Децата безропотно го следваха; някои хълцаха, други се препъваха и всички крачеха през телата на убитите. Възрастните оцелели, покрай които минаха, не им обърнаха никакво внимание, а продължаваха да седят тъпо вперили погледи в пода.

Тази, която върви сама спря като чу другите да викат Джейкъб. В същия миг над главите им започна стрелба. Беше стигнала поредното разклонение, само двайсет стъпки по-нататък от мястото, където се бяха разделили, и осъзна, че тази част на лабиринта е прорязана от проходи в най-различни посоки. Още десет крачки и щеше безвъзвратно да се загуби. Затова тръгна обратно към мястото на срещата и понеже беше замислена за други неща, усети миризмата на едноокия и долови атаката му с миг закъснение.

Ножът му се заби в лявото й рамо. Тя усети острието да опира в костта и извика от болка. Не видя, но почувства другата му ръка да минава покрай нея, плъзвайки се по бедрото й — той имаше нож и в нея. Бързо приклекна, хвана дръжката на своя нож с две ръце и рязко удари нагоре в тъмнината. Мъжът изохка от болка и изненада.

Следващия си удар той нанесе с двете ръце едновременно, но ножовете му като по чудо не я улучиха: единият мина през косата й, а другият се удари в стената зад нея и изхвърли дъжд от искри. Тя замахна повторно и усети острието да разсича сухожилията на коляното му. Мъжът изръмжа и падна на колене.

— Джек, насам!

Беше гласът на Престо, съвсем наблизо. Приближаваше се.

Едноокият зави като животно и отново вдигна ножовете си, а тя изви тяло надясно досами стената и парира единия нож с острието на своя, но другият се плъзна по ръката й и отвори дълбока рана.

— Ти, кучко , няма ли най-сетне да умреш !

Лицето му бе само на сантиметри от нейното, сплетените им ножове се натискаха един в друг. В дъха му се долавяше кръв и страх. Под тежестта му ръката й започна да се огъва.

Остър лъч светлина проби мрака и намери лицето му. То светна като пълна луна, здравото му око запремигва. Тази, която върви сама се плъзна встрани и вдигна ножа си. Мъжът политна напред и в този миг тя заби острието дълбоко в небесносиньото безжизнено стъкло, което се намираше в очната му кухина. Чу топчето да се пръсва на парчета. Той изпищя и отстъпи, изпусна оръжията си и се опита да извади ножа от черепа си.

Тя вдигна револвера и стреля — в главата на чудовището се появиха две червени дупки. Изстрелите отекнаха в тясното пространство на тунела. Тялото на нападателя бавно падна назад.

Джек стигна до нея пръв. Престо дотича от другата й страна. Държеше фенерчето включено, за да се виждат.

— Можеш ли да се движиш? — попита Джек.

— Не искам да го поглеждам — прошепна тя. — Не искам да го поглеждам.

Помогнаха й да се изправи и бързо се отдалечиха от трупа на Данте към разклонението, маркирано с две квадратчета.

Джек бе изтичал в тъмнината, без да каже дума. Лайънъл се опита да го последва, но се спъна на няколко пъти и бързо се загуби. Чу виковете на някакъв мъж, а след това и далечни изстрели, идващи отляво, където светлината се засилваше, така че се затича натам и след няколко завоя се озова в някаква кръгла стая. Отгоре се разнасяха човешки писъци, чуваха се изстрели. Ярката светлина в стаята го заслепи, но не му попречи да различи струята кръв, стичаща се от тавана покрай някакво легнало тяло.