Марк Фрост - Шестимата месии

— Тогава ще скачаме.

Престо разтвори до максимум отвора на фенерчето, за да освети коридора оттатък дупката. Лайънъл, който продължаваше да носи книгата, скочи пръв, а Престо последен. Когато успешно преминаха от другата страна и Джек отново свери с компаса посоката, в която се движеха, светлината на фенерчето вече беше започнала да отслабва.

— Батериите се изтощиха — поясни Престо и го изключи.

Сега пристъпваха напред, внимателно опипвайки с крак всяка следваща стъпка. Не след дълго излязоха при ново разклонение и отново трябваше да избират измежду три тунела, всички от които водеха горе-долу в една и съща посока. Джек разглеждаше проходите през очилата. На Престо му се стори, че различава слаба светлина във всеки от тунелите.

— Близко сме — каза Тази, която върви сама.

Джек сложи на стената ново квадратче и даде останалите на Престо и Тази, която върви сама.

— Всеки от нас ще тръгне по различен тунел и ще измине малко разстояние напред. Лайънъл идва с мен. Ако някой види, че светлината се засилва, веднага да извика. Ще се срещнем обратно тук. И се връщаме.

И Джек залепи второ квадратче до първото.

Разделиха се и предпазливо тръгнаха по тунелите си. Престо разшири отвора на фенерчето и сложи пръст върху ключа. В другата си ръка държеше револвера. Тази, която върви сама прихвана по-здраво ножа и закрачи, опипвайки с ръка стената. Лайънъл се хвана за колана на Джек, но в един момент Джек спря — беше чул някакви слаби гласове.

— Джейкъб? — извика Джек.

— Татко! — изкрещя Лайънъл.

Джек видя някаква гореща линия да преминава в зрителното поле на очилата през плетеницата от коридори и осъзна каква грешка е допуснал.

Преподобният Дей изви шия към гласовете в тунела.

Не, бяха прекалено близо — това не беше възможно, нали момчето трябваше да ги спре!

Той извади часовника си: оставаха две минути до момента, в който Корнилиъс щеше да даде сигнала за началото на Светото дело. Чу смях и завъртя вдървената си шия, за да погледне към Джейкъб. Евреинът се усмихваше .

— Очакваш ли някого? — попита Джейкъб.

От дълбочината на бездънната дупка се разнесе тътен.

— Всъщност… очаквам — призна преподобният и се усмихна в отговор.

„Хайде, пак същата история“ — помисли си Франк.

Той вървеше напред, а Каназучи го следваше, насочил пушка към гърба му.

Дявол да го вземе, дано черната пижама на Чука да прилича достатъчно на униформата на онези, за да ги доближат достатъчно. Иначе… иначе нищо нямаше да стане.

Вървяха към картечницата „Гатлинг“. Един от черноблузите ги забеляза и се загледа в тях. Новината бързо премина по редицата, стигна до разчета на картечницата… и в този момент се появи Корнилиъс Монкрийф, който завиваше след инспекция на другите входове.

— Две минути! — обяви той.

Двама от войниците изтеглиха дебелата залостваща греда, отвориха вратата и разчетът насочи картечницата към вътрешността на църквата.

Корнилиъс видя двамата приближаващи се мъже, отправи се към тях и пътем извади револвера си. Франк прецени, че срещата им ще стане точно пред картечницата — предпазителят й бе вече свален и лентата бе сложена.

Отлично.

— Кои сте вие, по дяволите? — заплашително се осведоми Корнилиъс.

Бяха само на метър един от друг.

— Здрасти, Корнилиъс — каза Франк. — Не ме ли помниш?

Корнилиъс го изгледа, веждите му се заизвиваха като гъсеници, зениците му се свиха… вдигна револвера си.

— Тъпо копеле! — каза Франк, светкавично изтегли колта си и стреля шест пъти — в идеална окръжност около сърцето му.

Каназучи изпразни карабината в хората около картечницата, убивайки на място и тримата, и преди другите от охраната да се окопитят, измъкна Косата от ножницата и се понесе надясно като вихрушка.

Франк скочи към картечницата и я завъртя наляво. За миг хвърли поглед през разтворените врати към морето от бели блузи — хората бяха налягали по пода на катедралата, през някакъв кръгъл прозорец проникваше сноп оцветена в червено лунна светлина. Ръката му напипа ръчката, той я завъртя и картечницата избълва струя куршуми… които се забиха в пръстта отляво на черноблузите. Проклетото нещо не беше простреляно, шибаната армия не знаеше как да поддържа шибаното си въоръжение. Хората по редицата отвърнаха на огъня. Постепенно Франк намери правилния баланс и без да спира стрелбата, се пребори с тежкото оръжие, извъртайки го надясно. Сега куршумите вече попадаха директно по фланга на черноблузите, сдъвкваха го и сеейки смърт, отхвърляха хората назад и настрани. Неколцина побягнаха.