Марк Фрост - Шестимата месии

Лицето бе покрито със засъхнала кръв и бе по-бледо от слонова кост. Плетеницата от кръвоносни съдове по челото и слепоочията му пулсираше, сякаш събудена за нов живот, съвсем отделен от останалата част на организма. Очите му бяха червени като прясно отрязано месо.

— Нека освежа паметта ти — продължи преподобният. — „Кръвта на невинните ще завали в раната, отворена в земята 30 30 Такъв откъс липсва в „Откровението на Свети Йоан“. — Б.пр. , и ще се възкачи звярът, ангел на бездната, чието име на еврейски е Авадон. И той ще встъпи в бой с тях, ще ги победи и ще ги убие 31 31 Неточни цитати и смесени части от „Откровението“ (9:11 и 11:7). — Б.пр. .“ Това звучи ли ти познато, рави?

Джейкъб поклати глава.

— О-о, ще ти зазвучи — увери го преподобният Дей и изви глава нагоре към решетката в тавана. — Когато забият камбаните и започне Светото дело.

Данте видя някаква сянка да се прокрадва покрай стената пред вратата, изправи се, хвана здраво ножовете и се приготви да нанесе удар. Вратата се доотвори и влезе Фредерик. Данте за миг се отпусна, но пак се стегна, щом видя мрачното лице на началника си.

— Там ли е? — попита Фредерик и посочи към лабиринта.

Данте само кимна.

— Тогава никога няма да го намерим. — Фредерик изглеждаше гневен и определено по-възбуден, отколкото Данте го бе виждал.

— Носиш ли книгата? — попита Данте.

— Не. Ето каква е ситуацията, Скръгс. Повече време няма, а преподобният банкрутира, без да ми се е издължил — огромна сума, между впрочем, за която просто няма пари. — Фредерик изкриви лице в яростна гримаса. — А да си жертвам живота без компенсация просто не влиза в нашата уговорка. Разбираш ли? Тук вече няма как да служа, така че напускам. Ако ти се живее, съветвам те да сториш същото.

Данте погледна към тунела, замисли се за момент и поклати отрицателно глава. Харесваше Фредерик, но преподобния харесваше още повече.

— Е, както искаш — каза Фредерик и изчезна нагоре по стълбите.

Данте се отправи към центъра на стаята. Какво трябваше да направи? Да удари камбаната и да накара преподобният да извърви целия път обратно, просто за да му съобщи, че Фредерик не е донесъл книгата? Това би направил само луд човек. А може би трябваше да влезе там и да го потърси. Но преподобният му беше забранил да влиза в тунела.

Данте стоеше като парализиран. И в този момент отвън се разнесоха нови стъпки.

Приближиха се до входа на църквата и видяха черноблузите войници да влачат нещо на колела. Джек им направи знак да се скрият зад близката барака. Престо и Лайънъл се опитваха да разберат смисъла на маневрите около катедралата.

— Онова, което търсим, се намира под кулата — напомни Джек.

— Точно така — съгласи се Престо.

Тази, която върви сама хвърли поглед надясно и видя на стотина метра един мъж да изскача изпод земята и да хуква в тъмнината.

— Там — прошепна тя.

Поведе ги към мястото, където бе видяла мъжа да излиза. Видяха два метални капака, отметнати встрани. Под тях имаше стъпала.

— Това е — каза Джек.

Тази, която върви сама тръгна пред всички.

— Според съня те би трябвало да са шестима, каквото и да стои зад всичко това, нали така? — попита Инес.

Той почти не бе спрял да говори от момента, в който го бяха простреляли. Изглежда, по този начин се бореше с шока, поне според Дойл. Той, Инес и Айлин се бяха скрили в северния край на бараките и сега Дойл наблюдаваше през бинокъла си Джек и останалите да се приближават предпазливо към църквата.

— Съгласен съм — отговори той на брат си.

— Значи Джек, Престо и Мери… как й беше индианското име… правят трима — продължи Инес.

— И Джейкъб и Каназучи — допълни залегналата с пушка зад тях Айлин.

Станаха петима — пресметна Дойл.

— Та, въпросът ми е, ако тези хора наистина са толкова важни, както изглежда…

— Кой е номер шест? — довърши Дойл. — Интересен въпрос.

Той премести бинокъла си надясно, защото Тази, която върви сама бе повела останалите към някакво равно място — там спряха и се загледаха в земята.

— Какво правят? — прошепна на себе си Дойл.

И в следващия миг ги видя да потъват под земята.

— Дявол да го вземе…

— Какво има? — не се стърпя Айлин.

— В състояние ли си да се движиш? — обърна се Дойл към Инес.

— Напълно. Давай.

— Айлин?

— Нямам никакво желание да оставам тук сама, благодаря!

Двамата помогнаха на Инес да се изправи и се прокраднаха нататък.

Малко преди вратата да се отвори, Данте се изтегли в тъмнината, благодарен на предвидливостта на преподобния, който му бе разрешил да убива всеки, проникнал в залата. Стисна здраво ножовете, усети как през тялото му преминава топла вълна и се приготви да се хвърли напред и да направи каквото трябва.