Марк Фрост - Шестимата месии

— Дай ми само минутка, мили.

И се отдръпна, без да го поглежда в очите.

Жадуваше да й каже хиляди неща. Всичко изживяно и несподелено с нея. Желаеше я, чувстваше това съвсем ясно. А беше невъзможно — не тук и не сега. И, освен ако не искаше да унищожи живота, който с такъв труд бе успял да съгради… — никога.

Джек бе издърпал Престо и Тази, която върви сама в края на улицата и сега дойде при Дойл.

— Трябва да тръгваме.

Дойл изморено кимна. Джек погледна Инес и спря погледа си върху превързаната му рана.

— Наред ли е Инес?

— Ще оживее.

— А ти? — Джек лукаво погледна към Айлин.

— Тепърва ще видим — въздъхна Дойл.

— Артър, ти вече нямаш задължения. И без това направи много повече, отколкото някой би могъл да поиска от теб. От тук нататък можем да се оправяме сами.

— Но, Джек…

Спаркс вдигна ръка и го прекъсна.

— Надявам се, помниш, че ние сме единствените поканени на тази забава.

— Какво ще направиш като го намериш? Какво ще направиш с Аликзандър?

— Наистина не знам.

През обърканата плетеница на собствените си чувства Дойл изведнъж забеляза, че пред него стои старият Джек: в очите му отново гореше светлина, жестовете му бяха пълни с живот, в ъгълчетата на устата му се криеше усмивка.

„Колко удивително е да го открия тук, в този момент. Точно когато мога отново да го изгубя.“

— Господи, това си ти! — удивено премигна Дойл.

— Естествено. И както винаги, „искрено ваш“, стари ми приятелю.

Той сложи ръка връз плещите на Дойл. Дойл покри ръката му със своята и здраво я стисна — останалото, а то бе много, мина между двамата без думи. Дойл кимна с благодарност и избърса самотната сълза, търколила се по бузата му. Джек се отдръпна, отдаде шеговито чест и заедно с Престо и Тази, която върви сама тръгна към черната църква.

Камбаните бяха спрели да бият — сега тишината се запълваше само от рева на пламъците и пращенето на огъня.

— Чакайте ме — викна Лайънъл и се затича след тях с „Книгата на Зохар“.

— Да дойдем с вас? — извика Дойл на Джек. — Да ви прикриваме…

— Както решиш, приятелю — махна му Джек. — Мога ли да те спра?

— Ами… — проговори Инес, който лека-полека се бе примъкнал към Айлин с намерението да я заговори, — откъде се познавате с брат ми?

Айлин седеше на стъпалата на „Дома на надеждата“, стиснала глава с ръце. Тя вдигна влажните си очи и огледа младия мъж от главата до краката.

— Ходехме заедно на църква.

— И седяхте на една пейка, нали? — подсмихна се Инес.

Тя също се усмихна. Момчето си го биваше.

— Младежо, програмата ми за танци е запълнена докрай — каза тя. — Но благодаря за интереса.

— Моля? — попита Инес озадачено. За пръв път му се налагаше да осъзнае, че може да има жени, които не са за него.

В този момент при тях се върна Дойл и им подаде две карабини.

— Можеш ли още да стреляш? — попита той Айлин.

— Нищо не съм забравила.

— Добре — каза Дойл и й връчи пушката. — Тогава следвай ме.

Рухването на града сложи край и на организираното преследване на двамата неканени гости. Франк и Каназучи тичаха пред огнената стихия през южната част на града и следваха незабелязано групата деца. Не след дълго подминаха общежитията, в които Каназучи бе преспал миналата нощ, и се озоваха в зоната на пряка видимост на катедралата. Широката празна ивица, която я отделяше от града, играеше ролята на бариера пред пожара, така че нито църквата, нито някоя от околните постройки бе застрашена от непосредствена опасност.

Когато децата тръгнаха през откритото пространство към църквата, Франк и Каназучи осъзнаха, че не е възможно да нападнат и да убият придружителите им, без да застрашат живота на децата. Затова останаха назад под прикритието на складовете, докато децата се сляха с морето от белоблузи, люшкащо се пред катедралата. Всички заедно напираха към входа. Когато по-голямата част от населението на града, включително въоръжената милиция, се озова вътре, вратите на катедралата се затвориха.

— Не бих казал, че е време за неделната проповед — отбеляза Франк.

В този миг камбаните над главите им спряха да бият. Ехото заглъхна и остана да се чува само носеният дотук от вятъра стон на пожара.

Каназучи направи знак и двамата с Франк се приближиха до един навес за инструменти в самия край на строителната площадка. В мига, в който потънаха в сянката му, множество въоръжени черноблузи изтичаха към църквата от различни посоки и заеха отбранителна позиция пред фасадата.