Марк Фрост - Шестимата месии

Някъде по средата на главната улица Джек и Тази, която върви сама се спряха пред голяма кирпичена къща. По-нататък огънят бушуваше с такава сила, че не можеха да рискуват да продължат да яздят. Откачиха оръжията си, обърнаха конете и ги плеснаха по задниците, отпращайки ги обратно към бариерата.

В далечния край на улицата, през плътна стена от пушек и прах, се виждаше колона хора в бели блузи, напредваща към черната църква. Многолюдна тълпа нахлуваше през отворената й врата.

— Там. — Джек посочи църквата. — Там трябва да отидем, нали?

Тази, която върви сама кимна и тръгнаха напред.

Отстрани се появи патрул белоблузи. Джек спокойно извади револвера си и стреля четири пъти. Когато прекрачиха през телата, в тъмнината се помръдна нова фигура и залитайки се отправи към тях. Тази, която върви сама вдигна пушката си, но Джек блъсна ръката й.

Беше жена. Облечена в рокля с ниско деколте, силно пристегната в кръста, с фалшива тиара, закрепена в гъстата й черна коса. Лицето й бе изцапано със сажди, полите на роклята бяха накъсани. Кършеше ръце от отчаяние.

— Моля ви, помогнете ми — викна тя.

Джек внимателно я погледна.

— О, боже мой!

Погледът на жената се впи в Джек и тя широко отвори очи.

— О, боже мой!

Тази, която върви сама разбра, че Джек познава жената отнякъде. Той бързо се приближи до нея и тя се отпусна в ръцете му — държеше се за него, сякаш от това зависеше животът й.

— Това си ти. Наистина си ти, нали? — Айлин отвори очи, видя надничащата през рамото на Джек изплескана с кръв индианка и ахна.

— Добре ли си? — попита Джек.

Тя кимна и сълзите й потекоха върху рамото на Джек.

— Къде е Франк? — Съвсем ирационално Айлин смяташе, че всички се познават.

— Кой е Франк? — не разбра той.

— Тръгна да търси Джейкъб.

— Джейкъб тук ли е? — намеси се Тази, която върви сама.

— Нима познавате Джейкъб? — изненада се Айлин.

— Значи е тук — заключи Джек.

— Да, тук е с брат ти — продължи Айлин. — Той уби Бендиго.

— Джейкъб ли го уби? — поиска да уточни Джек.

— Не, брат ти.

— Значи и брат ми е тук?

— Да.

— А кой е Бендиго? — попита Тази, която върви сама.

— Коя е тя? — поинтересува се Айлин.

— Приятел. Къде е Джейкъб сега?

— Не знам. Ние дойдохме с японеца…

— Японеца ли? — пак попита Тази, която върви сама.

— За този японец ли става дума? — Джек извади листа с рисунката.

— Той е — потвърди Айлин.

— Къде е? — попита Джек.

— Кой е Франк? — попита Тази, която върви сама.

— Почакайте — обърна се Джек и към двете. — Малко по-бавно. Да се изтеглим назад.

И ги дръпна в една от страничните улички. Айлин пое дълбоко въздух и се опита да обясни всичко.

При бариерата около четиримата мъже се изсипа дъжд от куршуми. Ответният им огън не можа да накара снайпериста да разкрие позицията си. Дойл огледа обстановката през бинокъла си и видя огънят от изстрелите да проблясва на сто метра от една тъмна барака в североизточна посока.

— Не можем да останем тук — каза Дойл.

— Ще трябва да отида — въздъхна Престо.

Двамата се спогледаха.

— Нещо като лов на тигри — безгрижно допълни Престо. — Какво толкова.

— Ти си един от сънуващите — обясни Дойл. — Имаш роля, която ти предстои да изиграеш. Не можем да рискуваме да те загубим.

Престо неохотно се съгласи. Дойл погледна брат си.

— Ами значи съм аз — откликна Инес.

Дойл кимна. Инес се изтегли встрани покрай караулката, погледна наляво и видя галопиращите към тях коне на Джек и Тази, която върви сама.

— Ще ви бъда благодарен, ако отклоните вниманието му с огън — обади се той.

По сигнал на Дойл тримата изпразниха оръжията си в посока на снайпериста. Инес се стрелна иззад караулката точно пред препускащите коне. Те се изправиха на задните си крака, той успя да сграбчи юздите на единия и го използва като прикритие, за да стигне до следващата постройка. Там беше началото на цяла редица бараки, вървяща северно от главната улица. Когато снайперистът най-сетне го забеляза, конят отново бе побягнал, но Инес беше заел позиция и куршумите безобидно се забиха в дървото над главата му.

Докато снайперистът се занимаваше с Инес, правилно решил, че това е главната му грижа в момента, Дойл скочи, сграбчи юздите на конете, издърпа ги след себе си и ги завърза при другите, на безопасно място зад караулката. Престо забеляза привързаното към седлото на Джек куфарче на Едисон и го свали.

Инес тихо се стрелна зад бараките и се озова в тил на снайпериста. Подбра един камък, запъна револвера и се приближи до вратата.