Марк Фрост - Шестимата месии

Преподобният Дей се обърна към хората си в ложата.

— Изведи бригадата — нареди той на Корнилиъс. — Всички знаят задълженията си. Следвайте Плана.

— Слушам, сър — отговори Корнилиъс и изтича навън.

— С колко от хората ти мога да разполагам? — попита преподобният Фредерик.

— Близо шейсет — отговори Фредерик.

— Събери ги в църквата за Светото дело. После ела в параклиса и ми донеси онази книга в секундата, когато гостите ни пристигнат. Разполагаш с един час до началото.

— Ами пожарът? — попита Фредерик, кимвайки към пламтящата завеса.

— Нека гори. Нека всичко гори!

Фредерик направи знак на Данте да го последва и тръгна да излиза, но преподобният хвана Данте за ръката и каза:

— Не. Той ще остане с мен.

Данте видя мускулите по челюстта на Фредерик да играят — той явно беше бесен. После чукна пети, отсечено кимна и излезе от ложата. Преподобният Дей подаде ръка на Данте, който се захили и я прие, после двамата също излязоха и минаха през салона на мецанина. Димът около тях се сгъстяваше и температурата се покачваше, но те не ускориха ход.

— Как се чувстваш, Скръгс?

— Добре, сър. Наистина се чувствам много добре.

— Чудесно, момчето ми. Чудесно — одобри преподобният и го притисна до себе си, докато слизаха надолу по стълбището. — Нощта ще бъде прекрасна.

Когато Франк спомена за откраднатите карабини, Каназучи му разказа за картечниците и на двамата им хрумна мисълта, че складът е удобна начална точка. Беше се появил вятър, който вдигаше прах във въздуха и го правеше някак по-гъст. Камбаните на църквата взе още биеха и докато двамата предпазливо се прокрадваха назад, на няколко пъти се разминаха с малки патрули на белоблузите, устремили се към центъра на града с факли и оръжия.

Някъде натам небето се озари от алено сияние и те разбраха, че е избухнал пожар.

— Май е театърът — каза Франк, наблюдавайки изсипващите се на улицата белоблузи. — Айлин е там.

— Ще избяга.

— И къде ще отиде? Огънят ще се прехвърли на бараките и скоро ще пламне целият град. — Джейкъб го нямаше, Айлин щеше да избяга неизвестно къде, целият му план рухваше. Франк вдигна поглед и забеляза, че Каназучи го наблюдава. — Какво има?

— Мога ли да ти дам съвет?

— Мисля, че вече се познаваме достатъчно добре.

— Събитията се развиват в поток. Боята на картината се размива във водата.

— Ясно де. — Какво, по дяволите, беше това — лекция как да се съзерцава природата?

— Повече вода означава по-голяма сила. По-трудно е да се устои на нея.

— Като в поток.

— Като в порой. Помита всичко по пътя си. А сега… чуй ме: ние сме в потока.

Франк забеляза, че пред „Дома на надеждата“ се събира голяма група въоръжени хора — беше същата милиция, която снощи бе видял да тича из тъмнината на нощта. Можа дори да различи Корнилиъс Монкрийф, който обикаляше хората, размахваше карабината си и крещеше заповеди.

— Значи като си намокриш краката, най-добре е да скачаш вътре — това ли искаше да ми кажеш? — попита Франк.

— Когато нещата започнат, най-добре е да престанеш да се вълнуваш. Реката сама ще те понесе. Вярвай, че всичко ще завърши добре.

— Окей.

Над рамото на Каназучи Франк видя някакъв белоблуз да се прокрадва през уличката зад тях. Той небрежно се изправи, замахна с приклада на карабината си като с бейзболна бухалка и размаза мъжа върху стената. Той се свлече и повече не помръдна.

— Дявол да го вземе, май вече ми действа — прошепна на себе си Франк.

Вече беше безпредметно да чакат удобен момент, за да пресекат улицата: тя гъмжеше от хора. Всички отиваха към църквата в края на града, стотици запалени факли озаряваха тъмната й фасада. Милиционерската бригада маршируваше по улицата към тях и от нея се откъсваха патрули, които претърсваха всяка пряка.

Двамата разбраха, че търсят тях.

Те свалиха оръжията си, изчакаха поредния наплив белоблузи по главната улица и спокойно минаха през тълпата. Никой не се хвърли към тях — милицията все още беше на повече от четвърт миля, а очите на останалите хора бяха приковани в църквата.

Щом стигнаха до отсрещната уличка, едновременно побягнаха. Каназучи извади меча си и излезе напред. На следващата пряка видяха патрулът да завива на ъгъла пред тях. Каназучи мина през четиримата, мечът му проблесна в нощта и преди някой да успее да изстреля дори изстрел, частите на телата им се посипаха по земята. Франк доуби четвъртия с един куршум. Огледа се и видя една отсечена ръка все още да стиска факлата.