Марк Фрост - Шестимата месии

Пред тях беше складът и там нещо ставаше: всичко бе осветено и много хора вършеха разни неща. Дълга опашка белоблузи се тълпеше пред главния вход, вътре бяха черноблузите и подаваха на всеки човек, който минеше покрай тях, карабина и кутия с патрони. Каназучи отведе Франк до задния вход и двамата предпазливо влязоха в склада.

Вътре беше претъпкано с белоблузи. Бяха се наредили във верига и предаваха по нея сандъци към входа, където ставаше раздаването. Скрити отзад, двамата видяха няколко екипа черноблузи да монтират картечниците на сандъци с колела — две от четирите оръжия вече пътуваха към предния вход.

— „Гатлинг“! — удиви се Франк. — По дяволите! Значи не си се шегувал.

— Лошо.

— „Лошо“ е прекалено слаба дума.

— Можеш ли да стреляш с някое от тези оръжия? — попита Каназучи.

— Да.

В момента, в който се обърнаха да си вървят, двама черноблузи влязоха през вратата с готови за стрелба револвери. Каназучи се хвърли на пода, претърколи се няколко пъти, изправи се в стойка на колене, дългият му нож изсвистя и се заби в китката на единия, приковавайки я за вратата. За съжаление пръстът му успя да натисне спусъка, преди револверът да падне на пода. Чу се изстрел и куршумът се заби в тавана. Каназучи уби мъжа с Косата, преди онзи да успее да извика.

Вторият се бе прицелил във Франк. Нямаше никакво време да се действа с карабината, така че той мигновено извади колта и стреля. Мъжът падна, но куршумът от единствения му изстрел одраска бузата на Франк, плъзна се по костта на скулата и дори отчупи малко парченце. Шурна кръв. Франк вдигна ръка и осъзна, че макар да го боли ужасно, раната не е сериозна.

При звука на изстрелите цялата работа в склада за миг спря и стотици очи потърсиха мястото, откъдето се бяха разнесли. Каназучи изтегли своя вакизаши от ръката на мъртвия войник и двамата изхвръкнаха от склада, прекосиха открития площад и хукнаха по една от множеството тъмни улички. Откъм главната се приближаваха хора с факли, които завиха надясно. Високи червени и оранжеви огнени езици облизваха нощното небе пред тях. Пожарът се разрастваше. От склада изтичаха хора и се пръснаха по уличките — претърсването ставаше вече сериозно.

Макар и препъвайки се в тъмнината, Франк някак успяваше да следва Каназучи, който явно можеше да вижда нощем като котка. Петдесет крачки по-нататък Каназучи го натика в някакъв курник и кокошките се разхвърчаха ужасени. Франк дишаше тежко. Каназучи затвори очи, пое няколко пъти въздух, съсредоточи се и се вслуша. Край тях с викове мина една от групите. След малко мина и втора група, насочена в обратна посока.

Ревящите пламъци приближаваха все повече, в далечината се разнесоха писъци, последвани от грохота на рухваща сграда. Вятърът разнасяше пепел като черни снежинки. В курника проникна червено сияние. Франк едва различаваше твърдите черти на Каназучи, който бе загледан в онова, което ставаше навън. По стар навик Франк презареди колта. В следващия момент чу нов звук — изненадващ и съвсем не на място.

Пееха деца. Истински хор.

— Какво става, по дяволите!… — прошепна Франк.

Каназучи наостри уши.

— Ела.

Напуснаха скривалището си и последваха гласовете по улицата: пред тях, под надзора на няколко белоблузи, заградили ги от всички страни, се движеше група от поне стотина деца — същите, които Каназучи бе видял през деня. Пееха „Стария Макдоналд имаше ферма“. Няколко от най-малките плачеха, явно изплашени, но повечето подскачаха на един крак, хванали се за ръчички, и щастливо се смееха.

— Първите деца, които виждам тук — каза Франк.

Той погледна Каназучи и за пръв път видя в погледа му гняв.

— Какво правят? — попита го той.

— Отвеждат ги в църквата. Всички отиват в църквата.

В далечината видяха пламъците на пожара. Непосилната за всички скорост, която бе наложил Джек, бе разкъсала групата на близо четвърт миля, но когато видя пред себе си караулката и бариерата, той забави ход и изчака Тази, която върви сама да го настигне. Отдясно имаше някакви камънаци, бели под лунните лъчи.

— Трима — прошепна й Джек, когато тя се изравни с него.

— Надясно — каза тя.

Джек кимна.

Дойл и останалите все още бяха много назад. Джек и Тази, която върви сама заобиколиха бариерата отдалече, поеха напред, подминавайки скалите, после завиха обратно, спънаха конете недалече от прохода и тръгнаха по него пеша, с извадени ножове.

Скоро се натъкнаха на разчистено място в центъра на скалното образование, където намериха три коня и пепел от изгаснал огън. Разбраха се с жестове да се разделят и бавно се отправиха към двете пътеки, извеждащи в тил на караулката. Джек се покатери на една по-висока скала, за да разузнае, а Тази, която върви сама го изчака долу.