Марк Фрост - Шестимата месии

— Значи Видението ви доведе дотук? — попита Джейкъб. Полагаше неимоверни усилия да се съсредоточи и да не позволи на този човек да се отклони от нишката на разговора.

— С помощта на милионерите, които спечелих на моя страна от Чарлстън дотук — между впрочем, Ню Орлиънс се оказа особено богат; стреснати от разпуснатия си живот и огромните си средства тези хора бяха готови буквално да ме умоляват за опрощение. С техните щедри дарения не след дълго Новия град донесе живот в тази безплодна равнина. Предполагам представяш си какъв огромен брой подробности се съдържат в задачата да се даде живот на този плод на въображението: архитектура, социална структура, доставка на стоки, местно правителство. Години минаха като един миг, без да остане време за теологическия аспект… И дойде денят, в който вдигнах поглед и видях града ни да живее самостоятелно и прекрасно — бяхме вече към хиляда души, но броят ни се увеличаваше непрестанно по време на обиколките ми из западните щати, когато изнасях проповедите си от фургона. Тогава изведнъж осъзнах, че съвсем съм пропуснал да помисля за укрепването на духовните основи на нашата колония. Духът ни имаше желание, но плътта… беше невежа… И тръгнах на поклонение. Заминах миналата година за Чикаго, за да се смеся с духовното братство. Какво необятно знание, какво вдъхновение за работа! Ще ти кажа истината, рави, Парламентът на религиите промени живота ми. Пред мен се откри нов път и той беше обезсърчаващ: трябваше да изуча и да извлека prima materia на всички религии по света, а после да обединя отделните им истини в името на Видението, което наистина притежавах, но не можех да изразя… Така започнах да събирам най-ценните свещени книги по света, за да мога да разбера тайните им. Една от първите идеи, които се оформиха в главата ми, беше, че няма случайни съвпадения. Трябва да ти кажа, Джейкъб Стърн, че твоята поява в Новия град точно в този момент е изключително своевременна.

— Защо?

Ударите на сърцето му почти заглушаваха гласа на преподобния Дей, който придърпа стола си още по-наблизо. Във въздуха се разнесе отвратителната миризма на гнили цветя.

— Защото вярвам, че си изпратен тук, за да завършим Светото дело заедно. Това е причината. Това обяснява защо сънуваме един и същи сън за нашата църква.

— Защо сте толкова сигурен, че съм сънувал същия сън? — попита Джейкъб.

— Хайде да забравим за неискреността. Знам толкова много неща за теб и не се съмнявам, че си достатъчно мъдър, за да си отговориш сам на някои въпроси.

Преподобният небрежно махна с ръка и Джейкъб почувства от носа му да шурва топла струя. Обърса я — беше кръв. Вдигна замаяно поглед и с мъка избегна очите на преподобния. Но в краткия миг, през който зърна лицето му, видя, че по устните на мъжа пред него също се стича кръв.

Джейкъб отново кимна — да, въпросите, започващи със „защо“, бяха безпредметни в такъв момент. Главният въпрос беше „как“: как да го спре?

— Сам разбираш, че нагърбен с толкова много отговорност тук, аз просто не можех да погледна на когото и да е измежду тези хора като на „колега“ — продължи преподобният Дей, надигайки възбудено глас, без да забелязва собственото си кървене. — Знаех, че ти ще се появиш, нали това беше предсказано в съня.

— Какво очакваш да направя?

— Толкова отдавна не съм разговарял с човек, достатъчно квалифициран, за да оцени значението на откритията ми. Затруднявам се откъде да започна. Нека ти кажа какво научих в резултат на моите изследвания, а ти ще ми кажеш съгласен ли си с изводите ми.

— Добре.

Миризмата продължаваше да се носи във въздуха. За да преодолее повдигането, Джейкъб дишаше дълбоко през уста и упорито продължаваше да гледа в пода, въпреки това усещайки как погледът на преподобния постепенно разкъсва защитата му.

— В староеврейските свети писания не се споменава Бог; дадени са му множество други имена, но Айн Соф — източникът на цялото Творение — не се споменава направо, защото неговата идентичност лежи отвъд човешкото познание. Поправи ме, ако греша.

Джейкъб кимна. Болката в главата му бавно се засилваше. Той притисна с длани слепоочията си и за пореден път фокусира погледа си върху прашинките, въртящи се в резултат на жестикулациите на мъжа пред него.

— Отсъствието на Бог означава тъмнина. Тъмнината се счита за Зло. Преди на света да се появи светлина, преди да се появи доброто — защото Бог е добър — е имало само тъмнина. Знаем, че Бог е дал на човека свобода на волята, защото е искал да живеем свободни на тази земя. Но за да бъдем истински свободни, ние трябва да се опълчим срещу това, което по традиция се смята за воля на Бога, нали разбираш? Защото така ние ставаме по богоподобни. Това е било първоначалното му намерение при създаването ни. А за да може човек да живее по предначертания от Бог начин, Злото е трябвало да съществува в сърцето на човека от самото начало, защото без Зло, без възможността за избор между двата пътя, за каква свобода на волята можем да говорим?… Следователно… Злото е било дар от Бога на човека. Следваш ли мисълта ми дотук, рави?