Марк Фрост - Шестимата месии

Без сам да знае как, Джейкъб намери отнякъде сили да поклати глава. Към оглушителното блъскане в гърдите му се прибави стържене в ушите му, което заглушаваше всичко, с изключение на гласа на преподобния.

— Злото има цел, да — отговори Джейкъб, — и тя е в това човек да се бори с неговата извратеност. И така да възстанови духовната си цялост.

— Да, това безспорно е един от пътищата, които бихме могли да изберем, съгласен съм. Но съвсем ясно е, че има и друг път към божествеността и той е чрез търсене на силата, която наричаме Зло — продължи възбудено преподобният. — Признавам, че този път не е за всеки човек. Той е за малкото, паднали в тъмнината, покварени от нея и намерили силата да се изправят…

— Това не е път за човеците — възрази Джейкъб. Гласът му сякаш звучеше отдалече, съвсем тъничък.

— Да, точно това казвам и аз — широко се усмихна преподобният и кръвта започна да се стича между зъбите му. — Този не така добре утъпкан път е пътят на ревностното подражание на Бог, а не на сляпото подчинение пред Него. Това е път, по който ставаш богоподобен, като търсиш Силата и се издигаш над понятия като Добро и Зло. Това е път на приближаване до Бога, повече отколкото някой някога се е осмелявал, като се опълчваш и бориш срещу Неговата власт.

— Не можеш да победиш Бога — каза Джейкъб. Усещаше невероятна тежест да мачка крайниците му и да го натиска в основата на тила.

— О, така ли мислиш? Тогава нека те попитам следното: причината за появата на великите свещени книги е да бъде следван пътят на Доброто, пътят на Бога, пътят, който повечето човешки същества сляпо следват — това се смята за общоизвестно, нали така? Те са ни дадени като Слово Божие — своеобразни ръководства как да живеем, духовни справочници, уточняващи Божиите закони, стигнали до човека чрез посредничеството на пророците на световните религии.

— Да, да…

— В такъв случай можем да кажем, че Бог е в тези книги, не е ли така? Бог ни се явява чрез думите си и чрез законите си, които ни поставят ограничения и на практика определят какви да сме. Това е начинът, по който Бог оказва някакво въздействие върху физическия ни свят.

— Съгласен съм.

Преподобният Дей се наведе още повече и почти допря лицето си до лицето на Джейкъб.

— Рави… а може би съдбата на човека не е в това да се подчинява на волята на Бога, а да се освободи от Него? Защо трябва да продължаваме да приемаме безкритично, че планът, начертан от Бог в тези книги, е правилен ?

— Това не ни е дадено да знаем…

— Но Той ни е дал свобода на волята! Може би Неговото истинско намерение е да освободим света от влиянието Му и така един ден сами да станем богове? Ами ако подобен акт на освобождаване се окаже истинското предназначение на Месията, за когото се говори в книгите?

— Не разбирам — каза Джейкъб. С последни сили се крепеше на границата на съзнанието. Зрителното му поле беше започнало да се стеснява от нахлуваща тъмнина, от очите му капеха сълзи.

— Това ще ти прозвучи като богохулство: представи си, че нашето божество по космическите стандарти е глупаво, недоразвито хлапе, преследвано от съмнения, объркано и несигурно какви точно са намеренията му — такова като всеки земен човек. Представи си подобно създание, което нито може, нито има желание повече да ни управлява, превърнало се в родител, изпуснал контрол над децата си, понеже ние надрастваме нуждата от неговата защита…

— Това не ни е дадено да знаем…

— Не, не съм съгласен. Погледни свидетелствата, Джейкъб. Погледни покварата в този свят: греха, насилието, корупцията, войнствеността. Би ли нарекъл ти „Създателя“ на този ад непогрешим? Нима Неговите методи са ни чак толкова непонятни? Не мисля, че е така.

— Това са дела на човека, а не на Бог… — слабо възрази Джейкъб. Сърцето му опасно трепереше.

Без повече да се вслушва в думите му, преподобният Дей се пресегна, хвана го за китките и заговори с глас, който се забиваше като кинжал:

— Аз вярвам, че истинското предназначение на човека е да изтрие всеки спомен от законите на Бог на земята, за да се освободим по този начин от ограниченията, които Той ни е наложил още преди хилядолетия. Иронията е, че така нареченият Бог сам знае, че се е провалил, макар че едва ли позволява на тази мисъл да влезе в главата Му. А аз постепенно осъзнах, че този върховен и последен акт на въставане, състоящ се в прогонването на Бог от нашия свят, е истинската причина, поради която Бог е създал човека — за да го победи и да го надмине — макар да не е готов да го признае.