Марк Фрост - Шестимата месии

— Ще трябва да ви запитам за китаеца.

Тя присви очи и отново го изгледа изучаващо: толкова хубав мъж можеше и да си позволи някои малки недостатъци в характера.

— Сънувал ли си нещо необичайно напоследък, Франк?

Франк се замисли.

— Не, мадам.

— Добре, тогава ще започна, като ти разкажа една необикновена история.

— Влезте, влезте, рави Джейкъб Стърн — каза преподобният и с жест го прикани към застлания с кадифе диван в ъгъла на кабинета си. — Много се радвам, че можахте да дойдете при мен днес.

— Намерих дупка в натоварената си програма — отговори Джейкъб.

Преподобният не стана от креслото си зад писалището, нито подаде ръка. Джейкъб избра място на дивана малко встрани от големия глобус, поставен на дъбова масичка. Ако се изключеше византийската икона в позлатена рамка, окачена на стената зад преподобния, и крал Джеймсовата 27 27 Превод на Библията от 1611 година. — Б.пр. Библия, лежаща отворена на наклонена поставка за четене, нищо друго не подсказваше, че това е кабинет на духовник. Мебелировката беше богата, даже пищна — доста наподобяваща тази в кабинета на Джон Д. Рокфелер, който Джейкъб бе виждал на картина. Въздухът беше тежък и прохладен. През дървените щори на прозореца в сумрачната стая се просмукваха тънки снопове ярка светлина и единствено това напомняше, че се намират в центъра на пустиня. Микроскопични прашинки се издигаха от персийския килим и бавно се въртяха в лъчите. Зрението на Джейкъб още не се бе приспособило към полумрака и той не можеше да види ясно преподобния, разположил се зад писалището си.

— Много уютна стая — отбеляза Джейкъб.

— Харесва ли ви? Нарочно ги накарах да построят този дом с дебели кирпичени стени, така характерни за местната архитектура — това задържа топлината навън до късен следобед. Между другото, всички мебели са дарение от по-богатите измежду моите последователи. Аз не съм склонен да приема, че духовните лица следва да получават редовна заплата. Интересно какво мислите вие по този въпрос, рави. Според мен това нарушава свещеното доверие между Бог и неговите… представители.

— Е, като теория не е зле, но човек трябва да яде.

— Десятъкът — ето това е отговорът и разбира се, както често се случва с добрите решения, такава е била практиката в продължение на стотици години. Всички членове на обществото трябва да направят пожертвования — може би е по-добре да се изразим „да принесат“ — заделяйки част от спечеленото от тях, за да подпомогнат пастира на духовното стадо, независимо дали той е проповедник, пастор или равин.

— Да, десет процента са били считани за нещо нормално — съгласи се Джейкъб.

— Аз направих малко нововъведение — отговори преподобният и се наклони напред, подавайки глава сред слънчевите лъчи. — Прибирам сто процента.

Джейкъб за пръв път видя очите му и му се стори, че посягат към него като мазни пипала. Наложи си да отмести своя поглед. Сърцето му прескочи.

— Имах късмета да покръстя много милионери и да ги привлека в лоното на нашата църква още в началото на църковната си кариера. Не бих могъл да кажа, че десятъкът беше изцяло тяхна идея, но веднъж влязла в главите им, тази мисъл бе посрещната много радушно. Така постепенно открих, че в западните щати е съсредоточена голяма част от богатството: превози, пари в наличност, сребро, петрол. Тук милионерите съвсем не са онези редки за Изтока птици — ако се изразя по-грубо, ще трябва да кажа, че тук те са под път и над път. И независимо от всякакви приказки за камили и иглени уши аз установих, че богаташът също така отчаяно се нуждае от спасение на душата си, както всеки изоставен грешник.

— И те — тези бивши милионери — все още са с вас?

— О, да. Тук, в Новия град — каза Дей, въздържайки се да спомене какво щастие му доставя да гледа как тези бивши магнати и разглезените им жени чистят клозетите. — Попитайте ги и безкрайно ще се изненадам, ако до един не ви отговорят, че смятат живота си днес за сто процента по-богат.

— Сто процента?

— Чисто материалният живот доставя прекомерно много безсмислена духовна мъка. Безпокойства и тревоги как да задържиш онова, което си успял да натрупаш. Нескончаемо напрежение в опити да увеличаваш и увеличаваш стойността му далеч извън всякакви разумни граници на личните ти нужди. Каква огромна радост е да се отървеш от тези страдания и да се отдадеш на живот, посветен на простите духовни ценности!

— Да, всичките тези пари сигурно наистина са били ужасно бреме — съгласи се Джейкъб, оглеждайки повторно стаята. — Кажете ми, каква е тайната на вашия успех?