Марк Фрост - Шестимата месии

„Като истински каубой“ — мина през ума му. Той изправи рамене и закрачи към „Дома на надеждата“.

Айлин избърса сълзите си — не искаше събиращите се във фоайето актьори да я видят в това състояние. Трябваше вече да тръгват за театъра, защото репетицията бе насрочена за след няколко минути.

Точно в този момент един мъж стана от мястото си в другия край на фоайето и се отправи към нея, сваляйки шапката си. Беше с жълтеникаво кожено сако и ботуши, панталоните му бяха на тиранти — изглеждаше досущ като актьор в мелодрама за Дивия запад. Слава богу, поне не носеше бяла блуза. Но зад него пристъпваха пет разтревожени момчета в бели блузи.

— Мадам, може ли да поговорим?

Беше висок. Симпатичен… не, тази дума не беше способна да изрази нищо. И, боже господи, гласът му беше като ниска нота, взета на чело. Тя веднага коригира първоначалната си оценка — изглежда, беше живяла твърде дълго след артисти. Начинът, по който вървеше, начинът, по който се държеше… този мъж просто беше истински каубой.

Тя започна да вади цигара — това бе любимият й начин да протака — но още преди да я бе извадила, той бе запалил клечка в нокътя си.

— За какво?

— Бихте ли излезли навън за минутка? — попита той и изразително сви рамене в посока на петте белоблузи момчета.

— С удоволствие.

Той й отвори вратата, а после се обърна, препречи пътя на момчетата, които се опитаха да ги последват, и каза:

— Вие, деца, ще останете тук.

— Но ние трябва да те изпратим до стаята ти…

— На. — Той им подхвърли една монета. — Вървете и си купете захарни петлета.

— Но, сър…

— Кларънс, ако продължите да се влачите след мен, лично ще ви сритам в задниците.

Франк безкомпромисно затвори вратата в лицата им, наложи си шапката и тръгна в крачка с Айлин по тротоара.

— Казвате се Айлин, така ли, мадам?

— Да.

— Аз съм Франк.

— Франк, имам чувството, че не се интересуваш от автографа ми.

— Не, мадам. Мога ли да ви попитам колко планирате да останете в това място?

— Имаме представления през цялата седмица. Защо?

— Ще го кажа без заобикалки: намираме се върху буре барут, което всеки момент ще експлодира.

Забелязаха, че привличат погледите на белоблузите, с които се разминаваха по улицата — в крайна сметка бяха двама високи, привлекателни и отличаващи се от околните чужденци.

— Продължавайте да им се усмихвате — прошепна Франк.

— Питам се на какво чак толкова се радват — каза тя, усмихна се приятно и кимна без посока. — Държат ни под ключ от момента, в който дойдохме тук. Всъщност, по отношение на артисти, идеята може и да не е чак толкова лоша. А ти откога си тук?

— От около час.

— Имаш ли някаква представа какво, по дяволите, става тук?

— Като за начало: тези хора крадат карабини от армията на Съединените щати.

— Карабини ли? Тези тук?

— Всеки един от тях е с единия крак в гроба.

Яка жена на средна възраст се приближи, препречи им пътя и им подаде листа с правилата.

— Извинете ме, приятели — каза тя с крива гримаса, — но правилата не допускат гостите да се разхождат из Новия град без придружител.

— Благодаря ви, мадам, преподобният ни каза, че за нас може — отговори й Франк и най-нахално й се усмихна.

— Току-що говорихме с него — намеси се Айлин и се ухили като идиот. — Той ви изпраща любовта си.

Заобиколиха вцепенената жена и продължиха по пътя си.

— И пушенето е забранено — извика тя след тях, но вече не толкова уверено.

Айлин й махна небрежно и щракна с пръст цигарата зад гърба си.

— Та исках да ви предложа следното — продължи Франк. — Ако имате желание да се махнете оттук, преди чичо Сам да е дошъл за пушките си и преди наоколо да се разхвърчали лайна — извинете ме за израза — за мен ще е повече от удоволствие да ви измъкна.

Тя спря и го погледна по-внимателно. Да — истинска американска искреност.

— Много мило от твоя страна, Франк.

— За мен е удоволствие.

— Но опасявам се, че не мога да тръгна в момента. Не без Джейкъб.

— Аха, старецът.

— Е, не е чак толкова стар. Нима ти изглежда толкова стар?

— Надявам се, че не сте женени?

— Не.

— Добре — каза той с първата искрена усмивка, която бе видяла, откакто бяха излезли от хотела. — Ами… тогава ще вземем и Джейкъб.

— Мисля, че няма да е толкова лесно.

Той я погледна.

— И аз мисля така.

Тя се огледа, направи му таен жест и двамата завиха зад ъгъла в една пряка.

— Ти започваш пръв — каза тя.

Франк килна шапката си назад и пъхна палци под колана си.