Марк Фрост - Шестимата месии

— Хм, честно казано, аз се смятам за благословен, наистина. — Преподобният Дей стана и накуцвайки заобиколи писалището си, за да се приближи до Джейкъб. — Изглежда, огромното богатство просто не може да натежи прекомерно на душата ми. Почива си на плещите ми и си подсвирква ефирно като колибри. — Той махна с ръка през един от слънчевите лъчи и прашинките се завъртяха във вихрушка.

— Но каква е тайната ви?

— Не искам нищо за себе си. Аз съм слуга, а не господар. Живея, за да изпълня дълга си пред Бога, и земните блага, които минават през ръцете ми, не могат да ги опетнят. Попитайте ме какво означават всички тези пари за мен и аз съвсем искрено ще ви отговоря, Джейкъб Стърн, че не бих могъл да различа сребърен долар от бирена капачка. Парите са само инструмент, даден ми, за да завърша Светото дело.

— Светото дело?…

— Ами… Новия град, нашата катедрала — всички неща, които виждате край себе си.

— А каква е целта?

— Да приближа хората до Бога. Или може би трябва да се изразя по-иначе: да приближа Него до човека… — Преподобният спря и странно се усмихна: — Знам, че сте пълен с въпроси, нали така? Защо не се опитаме да си говорим… по-направо?

— За какво?

— Аз те познавам, Джейкъб Стърн — каза Дей и седна срещу него. — Признавам, че в началото не се сетих веднага, защото ти, старче, си обръснал брадата си. Ти участва в Парламента на религиите миналата година в Чикаго, нали?

Джейкъб усети треперенето в гърдите му да се засилва като приближаващите стъпки на титан. После кимна.

— Ти не си никакъв пенсионер пътешественик. Ти си експерт по Кабала, доколкото си спомням, при това един от най-изтъкнатите. Кабала е една от свещените книги, които се опитвам да дешифрирам още откакто започнах сериозно да се занимавам с колекционерство. Така че аз съвсем естествено съм крайно любопитен да разбера, рави Стърн, какво точно правиш тук?

Джейкъб почувства незрима енергийна вълна да се плъзва покрай главата и гърдите му като гъвкаво насекомо в търсене на някаква слабост. Събра всичката си сила и се опита да издигне около себе си мисловна бариера, за да се предпази от опита за проникване. И в този момент почувства живота си крехък и незащитим като прашинките, реещи се във въздуха.

— Мисля, че аз ви попитах пръв — намери сили да каже той.

— Да, така беше — призна преподобният. — Е, какво, разполагаме с време — не те очакват никъде. — Той се засмя и в гласа му за пръв път прозвуча жестока нотка.

— Слушам ви — напомни му Стърн.

Преподобният Дей се наведе напред и заговори с театрален шепот, като възрастен, разказващ на дете приказка за заспиване:

— Един ден човек се събужда и открива, че вътре в него гори светлина. Че е отворен бездънен кладенец на Силата. Наречи го озарение или както искаш, истината е, че той просто е докоснат от пръста Божи.

— Подобни случаи са известни — съгласи се Джейкъб.

— С течение на времето той се научава да използва Силата… не, не е вярно: той се научава как да освобождава Силата, за да върши тя святото си дело чрез него — това е по-скромният начин да се опише ситуацията. От този момент нататък Светлината ръководи всяка негова мисъл и действие, тя го научава, че трябва да събере край себе си хора и да ги спаси от покварения свят на човеците. Да ги отведе в пустинята. Да построи там Райската градина. Силата го дарява с Видение, за да му покаже точно как да го направят и къде да отидат — сън, в който се разказва за черна кула — Неговата църква! — издигаща се от пясъка.

— Сънували сте това? — изненадано вдигна поглед Джейкъб. После събра цялата си воля, за да сведе поглед отново към праха в лъчите.

— Вече девет години — каза преподобният. — От деня, в който се свестих в локва кал на брега на една река. Представяш ли си — от всички места на този свят, случи се в Швейцария. Без никакъв спомен кой съм и без представа какъв е бил животът ми преди това. Всичко, което притежавах, беше този сън. Това Видение. Но платих страшна цена за просветлението: тялото ми изсъхна — беше много по-зле, отколкото това, което виждаш пред очите си сега. Трябваше ми година, за да се излекувам, и още две, преди да мога отново да ходя. Дали си струваше ли? Без никакво колебание трябва да ти кажа „да“!… „Иди в Америка — заповяда ми Видението — и посей семето си в пясъка.“ Кой бях аз да споря с този властен глас? Нищо — прашинка. И така, без да имам право на това, аз станах духовник — каза Дей и стисна реверите си. — Всъщност в буквалния смисъл на думата взех расото от един баптистки проповедник, когото убих в Чарлстън, Южна Каролина. Бяхме двойници, без никаква разлика — много важно съображение, защото не съм лесен за обличане, поради многото ми… особености. В крайна сметка се оказа, че дрехите правят човека. Е, какво ще кажеш, рави? Не съм ли олицетворение на съвременния евангелист? — Той изтананика някакъв мотив от Гилбърт и Съливан 28 28 Сър Уилям Гилбърт и сър Артър Съливан — написали заедно много оперети през втората половина на 19-ти век. — Б.пр. и се засмя.