Марк Фрост - Шестимата месии

Той спря, драсна клечка кибрит в една колона и запали тънка пура. Петимата му посрещачи объркано зашепнаха нещо зад гърба му, накрая един от тях — млад негър с очила — събра смелост и пристъпи напред.

— Съжалявам, сър, но в Новия град пушенето е забранено…

Франк се обърна и погледът му накара младежът да замълчи сконфузено.

— Колко да ви дам, деца, за да се разкарате? — попита Франк и извади от джоба си шепа сребърни монети. — По долар на калпак, става ли?

Изгледаха го смаяно.

— В Новия град нямаме пари, сър.

— Имаме всичко, от което се нуждаем.

— Всичките ни нужди са удовлетворени.

— Ясно, разбирам — въздъхна Франк и прибра монетите.

— Крайно важно е всички да спазваме правилата.

— Разбира се, момче, защото другото е анархия, а анархията е лошо нещо, нали така?

Те отново го изгледаха недоумяващо. Най-сетне сериозно изглеждащото чернокожо кръглолико момче, което май им беше водач, пое отговорността да води спора.

— Особено ако някой иска да се присъедини към нас. Казаха ни, че вие искате да станете един от нас.

— Казаха ви значи, така ли?

— Вие искате да се присъедините към нас, нали?

— Обмислям тази възможност — отговори Франк и погледна по улицата. На ъгъла на първата пряка отдясно се виждаше плакат, окачен на голяма сграда — ярки цветове, едри букви. Франк се отправи нататък.

— Защото ние имаме стриктни правила по отношение на хората, които искат да се присъединят към нас — продължи чернокожият младеж, без да се откъсва от него.

— Това никак не ме изненадва.

— Наистина трябва да ни последвате, сър…

— Как се казваш, момче?

— Кларънс, сър.

— Виж какво ще ти кажа, Кларънс. Защо не спреш да го увърташ и не ми кажеш направо, така че да мога да взема решение? Кой върти нещата тук?

— Извинете?

— Кой е главатарят?

— Нашият водач?

— Кой написа правилата?

— Наш водач е преподобният Дей.

— Преподобният А. Глориъс Дей — уточни с ентусиазъм друго момче.

— И какво стои зад буквата „А“? — поинтересува се Франк.

Погледите, обърнати към лицето му, бяха празни.

— Какво толкова му е специалното на този преподобен Дей?

— Преподобният Дей говори с Архангела — обясни Кларънс.

— Той ни донася Словото Божие.

— Чрез преподобния ние можем да Го видим…

— Ние общуваме с него, братко Тад — поправи го Кларънс.

При тези думи Франк спря като закован.

— Какво правите?

— Общуваме с Архангела.

Усмихнатите им лица светеха като електрически крушки.

— И кой е този Архангел? — полита Франк.

— Не знаем името му, сър.

— Той е само Архангел.

— Той седи от лявата страна на Бога — поясни Кларънс.

— Това ли ви казва преподобният Дей?

— О, да, той добре познава Архангела…

— Но и ние го познаваме чрез нашите сърца — каза Кларънс. — Когато общуваме с него.

— И къде по-точно става това общуване?

Белоблузите се спогледаха, защото отговорът беше повече от очевиден.

— Навсякъде.

— Архангелът е навсякъде.

— Чуваме гласа му, където и да отидем.

— Ние никога не сме сами…

— Искате да кажете, че дори точно в този момент чувате глас, който ви казва какво да правите? — предпазливо попита Франк.

— Да, сър, чрез Архангела преподобният Дей е винаги с нас.

— Слава на Всевишния.

— Алилуя.

— Окей — бавно кимна Франк, загледан в потока бели блузи по улицата. Постепенно започваше да осъзнава, че е попаднал в лудница.

— И вие ще чувате Архангела, сър, веднага щом се присъедините към нас.

— След като се срещнете с преподобния Дей, ще разберете.

— Всички хора, които искат да се присъединят към нас, се срещат с преподобния Дей…

— С каква цел се строи онази кула? — прекъсна ги Франк.

— Това е Храмът на Архангела, сър.

— Значи е църква?

— Много повече от църква, сър.

— Когато Светото дело бъде завършено, тук ще се появи Архангелът — похвали се Кларънс.

— Преподобният казва, че работата е на приключване.

Последва хор от алилуя.

„Исусе Христе — стресна се Франк, — та те са по-луди от стадо пияни маймуни.“

— Нека те попитам нещо, Кларънс — каза Франк, сложи ръка на рамото на момчето и посочи плаката с обявата за представлението на „Предпоследната трупа“. — Тази пиеса ще се играе довечера, правилно ли съм разбрал?

— О, да, сър.

— И актьорите вече са пристигнали в града?

— Да, сър, те отседнаха в хотела — отговори чернокожият младеж.

— И къде по-точно се намира той?

— Надолу по улицата.