Марк Фрост - Шестимата месии

През половин миля имаше и наблюдателни кули: издигнати на седем-осем метра платформи с будка отгоре, до които се стигаше по стълби. Часови бяха все същите белоблузи юнаци, въоръжени с карабини „Уинчестър“. Налагаше се Франк да се изтегля навътре в пустинята, за да не го забележат.

След няколко мили, когато за пореден път се върна при оградата, след като бе заобиколил отдалече поредната наблюдателница, Франк видя цяло море от потрепкващи светлинки, пръснати в нощта на пет-шест мили през пясъка — това явно бе градът, разположен в центъра на странното укрепление. Ако китаецът се бе крил в един от фургоните на артистите, сега той бе там някъде, сред тези светлинки.

Франк се поизправи в седлото, потръпна от проникващия под дрехата му студ и се замисли над ситуацията. Оградата продължаваше наляво и се губеше в мрака на нощта. Нищо досега не му бе дало основания да предполага, че тя не прави пълна обиколка около укреплението. Най-вероятно по-нататък имаше още един-два пропускателни пункта, което на практика означаваше, че е изправен пред избор: или да опита да мине в галоп покрай часовите през някоя от портите, или да си пробие път през оградата, където пожелае. Как щеше да избяга навън влачейки трупа на китаеца, беше съвсем отделен въпрос.

От друга страна, Мексико бе на два дни лесен преход в южна посока и от тук до там нямаше нито огради, нито въоръжени пазачи. Можеше да си обръсне мустаците. Можеше да изруси косата си с лимонов сок, както бе чул да разказват в затвора.

Но вътре беше и тъмнокосото момиче. Мисълта за нея извика в съзнанието му образа на тялото на Моли Феншоу, проснато със счупен врат два етажа под него на онази проклета улица в Тумбстоун. Той стоеше и гледаше надолу към него с празна бутилка уиски в ръка.

Франк разтърси глава и усети, че кожата върху скулите му болезнено се е изопнала.

Не стига че бе лежал в килията с тези спомени, ами и тук навън съществуваха хиляди неща, напомнящи му за всяка негова издънка. „Май си съхранил повече отвращение към самия себе си, Франки, отколкото някога си предполагал.“

Неговият глас ли бе това, или на Моли? Все по-често я чуваше да говори право вътре в главата му. Полезни думи, мили и закачливи — точно както би искал да я запомни. Но какво означаваше всичко това: размекваше ли се той, или просто полудяваше? И беше ли тя мъртва, или яздеше с пушка в ръка из главата му?

Майната му! Какво значение има?

Зрението му долови някакво движение вътре в заградения периметър… какво бе това? Намираше се далече. Той извади бинокъла и започна да търси примигналата за миг светлинка.

Факли. Широка колона белоблузи хвърляше слабо сияние под лъчите на едва изгрялата луна. Носеха пушки и бяха строени като за парад, поне стотина на брой, съпровождани отстрани от грамаден мъж, облечен в дълго палто, който ги наблюдаваше като сержант строевак.

Каквото и да значеха всички тези неща, те бяха по-отвратителни от гледката на някакъв китаец, хукнал с месарски нож в ръка.

Тъмнокосото момиче беше там вътре.

Франк посегна да извади секачките от чантата на седлото си, но замръзна, защото отново чу гласа на Моли: „Ако искаш да мислиш, че го правиш заради момичето, окей, Франк, в това няма нищо лошо. Но нека си изясним нещо. Първо имаш да уредиш някои сметки със самия себе си. Да, можеш да тръгнеш напред и да станеш мъченик, мой Кожени Маккуети, но никой не настоява да го правиш безогледно. Срежи тази ограда и след десет минути ще видиш дулата на стотина пушки, насочени в лицето ти. Нека бъдем честни, Франк, силата ти никога не е била в това да уговориш някой да те пусне“.

Никога не бе успял да излъже Моли — тя си го познаваше като петте пръста.

Франк обърна коня си и тръгна покрай оградата в търсене на следващата порта.

Докато Кожения Франк чакаше навън изгрева, Каназучи внимателно разплете телта на едно място на вътрешната ограда. Дългият му нож с лекота щеше да я среже, но той не искаше да оставя следи, а тъй като разполагаше само с пет минути между две последователни минавания на часовите, не можеше да си позволи лукса на колебанието. Луната щеше да изгрее съвсем скоро и щеше да ликвидира единственото му преимущество.

Той раздалечи двата реда тел като тетива на огромен лък и без проблем мина през тесния отвор. Раната в лявата част на гърдите му го заболя остро, когато заповяда на мускулите си около нея да се свият, за да изпълни сложното движение, без да докосва с риза тези шипове. Не смееше да рискува, защото ако той бе слагал тази ограда, шиповете щяха да бъдат намазани с отрова.