Марк Фрост - Шестимата месии

— Разрешете ми да ви представя готовата да работи за вас и да ви носи удоволствие „Предпоследна театрална трупа на Бендиго Раймър“ — извика Бендиго и направи поклон с чупка в кръста, замахвайки с глупавата си зелена шапчица.

Едрият мъж внимателно преброи присъстващите. Никой в тълпата не помръдваше и не прошепваше. Той погледна в бележника на жената, отново преброи хората на Бендиго и се намръщи.

— Трябваше да бъдете деветнайсет — обърна се той към Бендиго.

— Извинете?

— Тук има само осемнайсет души. На влизане сте декларирали деветнайсет. Имате ли някакво обяснение, мистър Раймър?

Раймър преглътна с труд, огледа се, погледна за миг Айлин в очите и регистрира присъствието на голобрадия Джейкъб. Айлин просто виждаше как мъничкият му мозък работи трескаво като хамстер на въртележка. Той направи крачка към гиганта, скръсти ръце на гърдите си и крайно неубедително се опита да представи нещата като малко недоразумение между приятели.

— Да-а, разбира се, всичко е съвсем просто, мистър… — Бендиго изчака да разбере какво е името на човека, с когото разговаряше, но едрият мъж само го гледаше и се усмихваше. — Хм… уважаеми господине. Ето онзи мъж там — каза Раймър, обърна се и посочи Джейкъб, — се присъедини към нас във Финикс, защото се разболя и нямаше кой да се погрижи за него, а аз сигурно съм забравил да го включа в списъка.

— Тогава би трябвало да има един в повече, а не в по-малко — обърна му внимание гигантът. — Нали така?

Усмивката на Бендиго замръзна. Той безпомощно замълча, явно изчерпан на свежи идеи. Айлин бързо излезе напред и се приближи до тях.

— Мисля, че аз ще мога да обясни — започна тя съвсем спокойно. — Когато тръгнахме от Уикънбърг, с нас имаше още един джентълмен — лекар, който пътува с нас известно време, тъй като желаеше да се увери, че нашият приятел ще се оправи.

— Е, и къде е той? — попита високият мъж.

— Вчера си замина обратно: беше тръгнал с коня си, който ни следваше завързан за нашия фургон — ние бяхме последни, нали разбирате, доста изоставахме от основната група — опасявам се, че карането на мулета бе съвсем ново изживяване за мен — така че мистър Раймър явно е пропуснал да забележи връщането на доктора.

— Да, да, видяхте ли — намеси се Бендиго с чело, плувнало в пот. — Ето липсващия човек.

Големият мъж усмихнато премести няколко пъти погледа си между двамата, но не реагира по никакъв начин. Айлин забеляза револверите, пристегнати на колана му, и дръжката на рязаната ловджийска пушка, подаваща се от дълбокия му вътрешен джоб.

— Значи този човек — уточни той, посочвайки към Джейкъб, — не е от вашите?

— Не, не, изобщо не е — побърза да се обади Раймър.

— Той е наш приятел — заяви Айлин.

— Как се казва?

— Джейкъб Стърн — отговори Айлин.

Гигантът направи знак на жената, която записа името в бележника си. После обърна нова страница.

— Сега искам имената и на останалите ви хора — информира го грамадата.

— Разбира се, аз…

— А какво е вашето име? — не се сдържа Айлин.

— А вашето?

— Попитах ви първа — настоя тя.

Бендиго се обърна към нея и се опита да я смрази с поглед. Айлин по-скоро очакваше, че ще я ритне в пищяла.

— Брат Корнилиъс, мадам — предаде се грамадният мъж със заплашителна усмивка.

— Айлин Темпъл — каза тя и протегна ръка. Големият мъж свали поглед към ръката й, разгледа я изненадано, явно изваден от равновесие, после леко я стисна. — Градът ви е чудесен, братко Корнилиъс.

— Знаем — отговори Корнилиъс.

— Ще бъдеш ли така добра да престанеш? — изсъска й Бендиго под изкуствената си усмивка.

— Ще отседнете в хотела, малко по-надолу по улицата — обясни Корнилиъс. — Ще ви съпроводим дотам, след като преди това оставим багажа ви в театъра.

— Чудесно, това напълно ни устройва. Уверен съм, че условията в него са великолепни — не сдържа възторга си Бендиго.

— Вие ще кажете — охлади ентусиазма му Корнилиъс. — Защото вие ще сте първите му посетители.

Той направи рязък жест и жената зад него подаде на Бендиго двайсетина листчета.

— Тук са изложени правилата в Новия град — каза Корнилиъс. — Раздайте ги на всекиго. Кажете на хората си да се подчиняват. Ние държим на нашите правила.

— Но, разбира се, братко Корнилиъс — успокои го Бендиго.

— Преподобният Дей ви кани на вечеря — съобщи им Корнилиъс и хвърли поглед на Джейкъб. — Всички без изключение. — Той остро погледна Айлин и тя извърна поглед.

— Но това е просто възхитително — зарадва се Бендиго. — Моля ви, съобщете на преподобния, че за нас е чест да приемем поканата му. В колко часа ще…