Марк Фрост - Шестимата месии

— Осем.

— И къде ще…

— Ще ви вземем — прекъсна го за втори път Корнилиъс. — Желая ви прекрасен ден.

Той се върна при тълпата, проби си път през нея и се скри от погледите им. Замаян от облекчение, че най-сетне се е отървал от потискащото му присъствие, Раймър раздаде листчетата на хората си. Щастливи доброволци дойдоха да помогнат на работниците в разтоварването на багажа.

Айлин осъзна, че за пръв път вижда толкова много хора, от толкова различни раси, да живеят в толкова пълна хармония.

Не, тук определено нещо не беше наред.

Каназучи стана свидетел на случилото се от едно скалисто възвишение, намиращо се отвъд оградата в източната част на града. С невъоръжено око той не можеше да прочете по устните на хората какво се бе казало, но израженията им бяха достатъчни, а жестикулациите им бяха като печатно писмо. Той разбра следното:

Белите ризи се движат като едно тяло или по-точно като пчели в кошер.

Никой от белите ризи не разбра, че снощи в последния фургон е имало още един човек, макар глупавият актьор с яркозелената шапка да бе сторил всичко възможно, за да го издаде, преди намесата на Айлин.

Големият мъж, който задаваше въпросите, бе опасен. Благодарение на него Джейкъб скоро щеше да има неприятности. Недопустимо бе такова нещо да се случи на стареца. Щеше да дойде момент, когато Джейкъб щеше да бъде нужен — и само времето щеше да покаже за какво точно.

Каназучи осъзна, че не може да направи нищо до падането на нощта, което означаваше още поне четири или пет часа. От двете страни на оградата под него патрулираха часови — трябваше да ги понаблюдава известно време, за да схване схемата, по която правят обиколката.

Видя, че артистите разтовариха реквизита си, после проследи къде откарват фургоните — в една конюшня в южната част на града. Косата засега беше в безопасност и вече знаеше къде да я намери.

Обърна се и огледа кулата от съня си. Около основата й бяха плъзнали множество работници.

Паднеше ли нощта, той щеше да започне точно оттам.

Инес нахлу в купето с телеграма в ръка.

— Подсигурих коне, карти, оръжие и припаси — всичко ще ни чака на гарата в Прескот. — И той подаде списъка на Дойл. — Позволих си да съставя това — ако установиш, че нещо липсва, все още има време да го поръчаме предварително.

Военната му подготовка излизаше на пръв план, констатира Дойл със задоволство, докато преглеждаше списъка.

— Повече от изчерпателен — призна той и му го върна.

— Карабини с пълнител — предполагам, знаете да стреляте? — Инес хвърли изпитателен поглед на Престо и Мери Уилямс.

Те кимнаха. Престо възобнови разказа си относно поведението на Джек по време на смъртта на рави Брахман.

— Сигурен ли си, че на този човек може да се има доверие? — запита Престо. — Той демонстрира обезпокоително безразличие към стойността на човешкия живот.

Дойл погледна навън през прозореца към осветените от луната равнини, после каза:

— Имате ли нещо против да ни оставите насаме с мис Уилямс?

Инес и Престо излязоха в коридора. Дойл се обърна към Мери.

— Ти си свързана с Джек. Чрез съня.

Тя кимна. Погледът й, спокоен и силен, не го изпускаше.

— Направи за него всичко, което ти е по силите. Моята диагноза… не предлага решение. Имаш ли някаква представа каква може да е причината за заболяването му?

— Някои хора стават жертва… на външна сила.

— Какво искаш да кажеш?

Тя се поколеба, преди да отговори:

— Злото.

— Нима вярваш, че злото съществува? Само за себе си?

— Така ни учат.

Дойл пое дълбоко дъх, съзнавайки, че навлиза в чужди води.

— В такъв случай, ако ще се опитваш да го излекуваш — каза той на индианката, — моментът за това е настъпил.

Тя сериозно го погледна, кимна веднъж и се отправи към вратата.

— Има ли с какво да ти помогна? — попита Дойл.

— Не — отговори тя и бързо излезе от купето.

Кожения Франк изчака небето на запад да притъмнее и едва тогава напусна скривалището си сред скалите. Песнопенията бяха спрели още преди залез-слънце. После, когато почна да захлажда, хората с белите ризи накладоха голям лагерен огън и насядаха покрай него. Преди да изгрее луната, Кожения Франк поведе коня си за юздата по пътя, настрани от осветената отвътре караулка, и покрай оградата.

Оградата беше направена солидно: стълбове, разположени през двайсет крачки, забити дълбоко в пясъка и укрепени с хоросан, на които бяха окачени десет двойни реда бодлива тел. Удар в тях и човек или животно можеше да стане на парцали. Да, тези приятели знаеха как да издигнат ограда, която да защити вярата им — нямаше никакво съмнение, че сред многото, които знаят Евангелието наизуст, има и момчета, израсли във ферма. Но дали наистина вътре отглеждаха говеда? Местността не предлагаше богати пасбища, а от друга страна, три реда бодлива тел бяха предостатъчни да свършат същата работа — всъщност той никога досега не бе виждал двуметрова ограда, за да се опази стадо. Не-е… тази ограда имаше друго предназначение: тя трябваше да служи като защита срещу външен противник.