Марк Фрост - Шестимата месии

Каназучи се загледа за известно време в работата на белоблузите строители, които периодично изтикваха ръчни колички, пълни с боклук, и ги изпразваха на едно открито място, отстоящо на стотина крачки в посока на монолита. Той изпълзя до края на строителната площадка и се скри зад планината от отпадъци.

Когато се приближи следващият работник, Каназучи го изчака да вдигне дръжките на количката си, за да я изпразни, после счупи врата му с един-единствен удар и изтегли тялото зад купа. Там съблече дрехите на мъжа и ги облече върху своите — бялата туника, панталоните и обувките. Ушита от груба памучна материя, пригодената за обличане през главата дреха имаше отворена яка и висеше до средата на бедрата му, давайки му прекрасна възможност да скрие под нея дългия си нож — вакизаши — като го пъхне отзад в колана си. После японецът издърпа боклуците от количката с две ръце и затрупа тялото.

След малко дойде друг работник — блед слаб младеж, който разтовари количката си, без да му обърне никакво внимание. Каназучи сграбчи дръжките на своята количка и тръгна след младежа към отворените врати на задния вход. Едва сега, с приближаването си, той осъзна истинския мащаб на черната катедрала — тя определено бе най-голямата сграда, която бе виждал. Когато стигна в основата й, Каназучи вдигна глава и даже не видя върха на централната кула.

Слязоха надолу по дървена рампа, положена върху стълбище, осветено от факли в ниши по стените. Работници нареждаха плочи върху част от необятния под. Други чукаха с длета по арки, сводове и портали, трети запълваха с хоросан фугите между каменните блокове. Каназучи изтика количката си до центъра на църквата, все още неспособен да проникне с взора си през тъмнината, в която се губеха издигащите се нагоре стени. Но чувстваше студения страх, който повяваше между тези стени.

Спомни си чертежите на европейски катедрали, които му бе показал един монах в манастира, и си помисли, че и те би трябвало да създават същото чувство като тук: студени и заплашителни, създадени да плашат богомолците. В неговата родина храмовете бяха приветливи сгради, свързани със земята, върху която са построени, създадени да носят душевна хармония и вътрешен мир. И за пореден път се запита що за Бог е този, на когото се покланят в западните страни и който така силно държи да се страхуват от него.

В своето видение Каназучи бе видял крипта, издълбана под централната зала на кулата от китайските работници. Това помещение може би се намираше под мястото, където стоеше точно в този момент, и боклуците, които изхвърляха, можеше да идват от разчистването на тази зала. Ако тя съществуваше, трябваше му време, за да намери входа за нея.

Цяла редица зейнали правоъгълни отвори в стените от двете му страни очакваха прозорци, но стъкло беше поставено само на един кръгъл прозорец точно над задния вход. Цветно. Ярък лунен лъч проникваше през него и хвърляше призрачен отпечатък върху черния под.

Идеален кръг червена светлина, пронизан от три назъбени светкавици.

Той забеляза, че подът е леко вдлъбнат, с център близо до мястото, където се намираше червеният кръг. Коленичи, за да разгледа по-отблизо, и забеляза, че в камъните има тесни улеи, които стигат до мрежа от решетки в долната част на този миниатюрен басейн. Отдолу полъхваше леден въздух.

В мига, в който Каназучи понечи да разгледа по-подробно решетките, камбаните над главата му забиха и в църквата се разнесе оглушителен звън. Още при първите няколко удара всички спряха работата си, оставиха инструментите си на пода и се отправиха към предната част на катедралата. Каназучи ги последва, смесвайки се с останалите, които се насочваха към главния вход. Скри се в центъра на голямата група, наброяваща поне стотина души, която мълчаливо сбиваше редици точно пред вратата, и пусна мрежата на сетивата си над тях. С изненада установи, че наоколо има само едно работещо съзнание. Никакви мисли, никакъв душевен шум, никакви вътрешни гласове. Един мозък насочваше всички тези тела.

От двете им страни се появиха бригадирите, въоръжени с пушки. Поглеждайки напред, Каназучи видя друга подобна на тяхната група, която се приближаваше от запад — следващата смяна. Отбеляза, че лицата са предимно кафяви, черни и жълти — белите бяха малцинство. Същото се отнасяше и до неговата група.

Двете смени минаха една покрай друга, разменяйки си изпразнени от съдържание усмивки. Новата група влезе в църквата и без никакво бавене подхвана прекъснатата за кратко работа. Смяната на Каназучи извървя около половин миля на запад, разби се без указания на по-малки групи и хората започнаха да влизат в три сгради — това явно беше общежитието за работници. Той послушно последва тези пред себе си в едно от общежитията под зоркия поглед на въоръжените пазачи. Никой не му обърна никакво внимание.