Марк Фрост - Шестимата месии

— Натам — изхърка Инес и вдигна ръка.

Престо включи фенерчето и продължи преследването. Влезе в някакво складово помещение, предпазливо се прокрадна покрай сводестата ниша, в която се съхраняваше Тората, и насочи лъча към някакво издуто перде. Заби рапирата си в него, после го дръпна настрани и разбра, че е открил прозореца, през който бе избягал мъжът в черно.

Когато Престо се върна, Инес бе намерил сили да седне.

— Много си добър с това — каза той и кимна към рапирата, която Престо прибираше в ножницата на бастуна.

— Бях шампион по фехтовка на Оксфорд три години поред — отговори Престо. — Но досега не бях промушвал никого. Съзнателно, имам предвид.

Бързо се качиха по стълбището в осветената стая.

Тялото на рави Брахман кротко почиваше в стола пред писалището, наклонено напред, сякаш старецът бе решил да отпусне глава за миг, докато бе работил. Горящата лампа осветяваше отворените му очи и бялата му кожа.

Джек стоеше пред него и напрегнато оглеждаше бюрото.

— Избягаха, нали?

— Не без няколко цицини — отговори Инес и опипа своите.

— Предполагам, другият е твоя работа. — Престо кимна към залата. — Онзи отвън.

Джек също кимна.

— Убил си един от тях? — възкликна Инес. — Чудесно!

— Не исках да го убивам — студено поясни Джек. — Мъртъв той с нищо не може да ни е полезен.

Едва сега Инес забеляза отпуснатото тяло на рави Брахман.

— Боже мой, и той ли е мъртъв?

— Дарбата за дедуктивно мислене, изглежда, има дълбоки корени във вашето семейство.

— Нима са го убили? — попита Инес, твърде смаян, за да се обиди на сарказма на забележката.

— Смъртоносна инжекция — отговори Джек и посочи един мъничък червен белег на ръката на равина. — Същият метод, който използваха, за да убият Рупърт Селиг на борда на „Елба“.

— Бедният старец. — Престо бе искрено опечален. — Дванайсет внуци… така поне ми се похвали.

— Артър беше на мнение, че Селиг е бил изплашен до смърт — възрази Инес.

— Артър бърка — нетърпеливо го сряза Джек. — Инжекцията създава впечатление за сърдечна криза, а те са искали да повярвате, че е именно това. Искам да разгледате онзи отвън. И едновременно с това внимавайте другите да не се върнат с помощ. Аз имам работа тук.

— Бих искал да отдадем за минутка последна почит на починалия, ако не възразяваш — по-грубо от обикновено отговори Престо. — Той беше добър човек и мисля, че е заслужил поне малко уважение.

Джек гневно го изгледа. Инес не можа да прецени дали в погледа му има изненада, или обида.

— Знам, че не ти е минавала тази мисъл, Джек, но ако не се бяхме забавили да вземем проклетото ти куфарче, Брахман може би още щеше да е жив.

Джек заби поглед в пода и почервеня до уши. Инес се смая от силата на гнева на Престо. Макар да бе съгласен с него, да чуе тези думи в присъствието на труп го караше да се чувства като че ли са го извадили гол на дъската, за да решава уравнение.

Престо нежно затвори очите на рави Брахман, затвори и своите за момент, прекръсти се и излезе от стаята. Инес понечи да го последва.

— Остани с мен — помоли го Джек.

— Наистина ли?

— Имам нужда от теб.

Инес бавно кимна, хвана ръце зад гърба си, както често бе виждал да прави Артър — това създаваше впечатление у околните за дълбоко замисляне — и без да бърза, застана до Джек.

— Носеше ли нещо някой от мъжете, които преследвахте? — попита Джек.

— Единият бягаше с черна торба — отговори Инес и едва тогава схвана. — Да не би да мислиш, че?…

— Фалшивият „Зохар“ — кимна Джек. — Показали са му го и са се опитали да го накарат да им каже мнението си. Това означава, че имат съмнения в автентичността на книгата.

— Равинът едва ли ги е разсеял, как мислиш? Сигурно е отказал да им каже каквото и да било. Защо иначе ще го убиват?

— Защото са ни чули да идваме отдолу. Но и аз не мисля, че им е казал нещо. — Джек се приближи до тялото. Очите му бяха широко отворени като на котка и блестяха. — Брахман е работил на писалището си, когато ги е чул да влизат… ето тук има пресни отпечатъци от мастило — в основата на дланта му, а и мастилницата е останала отворена. Какво ти говори това?

Инес се замисли.

— Ами, че… че е работил, както каза ти.

— Не — отговори Джек и нетърпеливо затвори очи. — Какво ти говори за състоянието на писалището му?

Инес огледа сцената на убийството, неспокоен като студент на първия си изпит.

— Наоколо няма нищо, върху което е писано. Да не е скрито някъде?