Марк Фрост - Шестимата месии

— Много добре знам какво възнамерявате всъщност!

— Така ли мислите?

— Носите се насам-натам с разни съмнителни субекти по цяла нощ, вкарвате изпаднали в несвяст жени в стаите си… Боже мой, та аз с мъка удържах детектива на хотела да не разбие вратата ви!

Пепърман крачеше без посока и диво жестикулираше. Дойл размени извинителен поглед с Лайънъл Стърн, който застана с отбранителна цел пред кутията с книгата. Тази, която върви сама премести поглед върху ръжена пред камината.

— Имам нужда от известни уверения, сър! Необходима ми е някаква гаранция или в противен случай ще се видя принуден да предам въпроса на вниманието на адвоката си! Не знам дали ви е известно, но в Америка за тези неща имаме закони! Аз имам съпруга и пет червенокоси дечица!

Вратата зад тях се отвори. Джек, Инес и Престо забързано влязоха в стаята.

— Рави Брахман е убит — каза Джек, преди да забележи гиганта, крачещ в този момент в ъгъла на стаята.

Пепърман възприе обезпокоителната информация, спря като вкаменен и се разплака:

— Убийство! Това е краят! — простена той.

— О, боже мой! — прошепна Стърн и се отпусна на дивана.

— Даже и в цирка няма да ме приемат! — възкликна отчаяно майорът.

Престо отиде да успокои Стърн, Инес се насочи към Пепърман, готов да го усмири, ако се наложи, а Джек дръпна Дойл настрана и попита шепнешком:

— Какво прави този човек тук?

— Не съм съвсем сигурен — призна Дойл.

— Хайде, майоре, по-спокойно — уговаряше го Инес. — Не е чак толкова зле, нали?

— Ще правя реклама само на тежкоатлети и брадати жени в пътуващи циркове — измънка неясно Пепърман, пусна няколко мехура през риданията си, падна на колене и заудря с пестници по пода.

— Не можеш ли да ни отървеш от него? — попита Джек.

— Той е много разстроен — оправда се Дойл.

— Виждам това достатъчно ясно — каза Джек.

Тази, която върви сама отиде до съкрушения гигант и го хвана за ръката. Той вдигна поглед към нея като шестгодишно момченце, разплакано за умрялото си кученце. Тя започна да го утешава с тих, успокоителен шепот, погали го по врата няколко пъти и хълцанията на Пепърман постепенно затихнаха. После той бавно се отпусна, а тя сложи ръка на челото му и прошепна няколко думи в ухото му. Пепърман затвори очи, килна се настрани и заспа още преди главата му да е докоснала пода. Протяжно хъркане се разнесе от гърлото му. Гигантът беше заспал мъртвешки сън.

— Виждал съм да правят това със змии — удивен призна Престо, — но никога досега с човек.

— Сега той ще спи дълго — увери ги Тази, която върви сама.

— И какво ще правим с него? — попита Инес.

— Да го издърпаме отвън във фоайето — предложи Джек.

— Бедният човечец не е направил нищо лошо — каза Дойл. — Да го занесем в леглото.

Бяха необходими усилията и на шестимата, за да повдигнат и пренесат Пепърман в спалнята. Дойл хвърли върху му едно одеяло, затвори вратата и се върна в хола. Джек и Престо бързо им разказаха за събитията в синагогата, за хората в черно, за опита им да се уверят в автентичността на книгата, за убийството на рави Брахман.

„Това никога не би се случило със стария Джек — мислеше си Дойл, докато слушаше разказа им. — Той щеше да предугади намеренията на противника и по някакъв начин щеше да ги предотврати.“

— Те са същите като групата от „Елба“, включително до татуировката в лакътя на лявата ръка — потвърди Джек.

— Но това не е татуировка, а по-скоро нещо като дамга при добитъка, като жигосване.

— Миризмата на изгоряло месо в онази стая… — напомни им Тази, която върви сама.

— Може да е било нещо като ритуално посвещаване — предположи Престо.

— Защо не резюмираме каквото знаем? — предложи Дойл, опитвайки се да внесе някакъв ред.

Джек извади двата листа хартия.

— Преди да умре, рави Брахман е успял да скрие информацията, която му поискахме, в настолната си лампа, а Инес съумя да я намери.

— Е, нищо особено — скромно се обади Инес.

— Тази програма изброява имената на всички духовници, взели участие в Парламента на религиите. Брахман е заградил едно име — това на впечатляващия американски евангелист, преподобния А. Глориъс Дей.

— А. Глориъс Дей ли? — поиска да се увери Дойл. В гърлото му беше заседнала буца. — „А“ като Аликзандър?

— Проповедникът, когото видяхме при Едисон — напомни Джек.

— И кой е този човек? — попита Тази, която върви сама.

— Брат ми — с горчивина отговори Джек.

Дойл и Тази, която върви сама се спогледаха: това е източникът на болестта. Тя, изглежда, разбра.