Марк Фрост - Шестимата месии

— В такъв случай знаем, че Аликзандър е бил тук в Чикаго и ни е известно името, което е използвал — заключи Дойл. — В състояние ли сме да направим връзката с откраднатите книги?

— На втория лист рави Брахман ни е оставил бележка, както изглежда, написана мигове преди да умре — каза Джек и подаде листчето на Дойл.

Дойл прочете съдържанието на глас:

— „Господине. Можах да си спомня, че се срещнах с преподобния Дей само веднъж по време на конгреса. През онази седмица в рамките на Парламента се проведоха много научни семинари; аз представих доклад на един от тях върху значението на светите текстове за установяването на религиите по света. Преподобният Дей дойде да ме види след това и ми зададе много въпроси за тези книги…“ Тук текстът прекъсва.

— Има голямо мастилено петно, той е задържал писалката върху листа — отбеляза Джек.

— Защото е чул някой да се движи пред стаята му — уточни Престо.

— Значи интересът на Аликзандър към книгите е започнал тук, в Парламента на религиите, където се е представял за проповедник — каза Дойл.

— Първата кражба датира шест месеца по-късно — кимна Джек.

— Упанишадите, взети от храм в Индия — припомни им Престо.

— Месец по-късно идва редът на Вулгатата в Оксфорд — каза Джек.

— А само преди седмици изчезва Тикунеят — тук, в Чикаго — завърши Стърн.

— Убеден съм, че дирята съвпада с тази на немския колекционер — продължи Джек.

— За когото можем да кажем с голяма степен на увереност, че работи за брат ти. През първите месеци след Парламента той се е свързал с Ханзейската лига и е поръчал кражбите — допълни Дойл.

— Именно — съгласи се Джек.

— А как е научил за Лигата? — попита Стърн.

— През годините, прекарани в Англия, Аликзандър беше научил подробности и установил връзка с престъпните организации из целия свят — обясни Дойл. — Изводът, че Лигата е била една от тях, се налага от само себе си.

— Но защо? — отново зададе най-важния въпрос Инес. — Защо брат ти иска тези книги?

Възцари се мълчание.

— Това е много хубав въпрос, Инес — похвали го Дойл.

— Благодаря ти, Артър.

— Но засега не можем да отговорим — въздъхна Джек, който както обикновено бе седнал настрани от останалите.

— Знаем поне, че никого не се е опитвал да изнудва — каза Престо.

— Може би са му били необходими, защото е търсил… мистична информация — опита се да бъде полезен Стърн.

— Скрити тайни — каза Дойл. — Подобни на онези, който уж се съдържат в Кабала.

— Като указанията как да се направи голем — спомни си Инес.

— Възможно е — съгласи се Дойл.

— Изобщо не си позволявайте такива предположения — остро ги предупреди Джек.

Отново настана мълчание.

— Знаем ли къде се намира сега брат ти? — обърна се Тази, която върви сама към Джек.

— Знаем, че в офиса имаше прекъсната линия на телеграф — отговори вместо него Престо. — Имаме основания да допуснем, че това е бил тайният им начин за връзка.

— Има ли как да разберем къде отива тази линия? — попита Дойл.

— Вече не — отговори Джек.

— Сигурно са използвали някакъв вид код — продължи Дойл. — Каквато и връзка да са поддържали, линията сега е унищожена.

— Кулата — обади се ненадейно Тази, която върви сама в момент на прозрение. — Той е там.

Всички я погледнаха.

— Мъжът от съня… онзи, който така прилича на теб — напомни Тази, която върви сама на Джек. — Брат ти… бил е в Чикаго, видял е Водната кула, точно както я е видял баща ти, преди да направи онази скица — обясни тя на Стърн.

— Мили боже — ахна Стърн. — Може би двамата са се срещнали тук — баща ми и Аликзандър… възможно е, нали? Защо не?

— Напълно е възможно. Продължавайте — подкани я Дойл.

— Ами ако брат ти строи онази, другата кула? — продължи Тази, която върви сама. — Следвайки донякъде оригинала от Чикаго.

— Шуорцкърк… Черната църква — замислено каза Престо. — Всичко си идва по местата.

— Някъде на запад — не спираше да прави предположения Тази, която върви сама. — В пустинята, която знаем от съня.

— Може би натам е тръгнал и баща ми — прекъсна я Стърн ентусиазирано.

— Искаш да кажеш, че онази черна кула, която сте видели в съня си, съществува реално, а не е само някакъв символ? — изненада се на свой ред Дойл.

— Да — отговори Тази, която върви сама.

— Че защо пък не? — въодушеви се и Престо. Изказаната идея явно му допадаше.

— Не знам… предполагам, че е възможно — призна Дойл.

— И ако е така, дали ще е трудно да намерим постройка с такива размери и толкова уникална форма? — попита Престо.