Марк Фрост - Шестимата месии

— Да — отговори накрая тя.

— И вие виждате, че приятелят ми е болен?

— Нещо повече: животът му е в опасност.

Дойл се поизправи в креслото си. Възприемаше думите й напълно сериозно.

— Значи става дума за физическа болест.

— Болестта сега е в душата му, но един ден ще влезе в тялото му… Скоро.

— Може ли да бъде излекуван преди това да се случи?

— Трябва да го познавам по-добре, за да мога да кажа със сигурност.

— Мислите ли, че бихте могли да му помогнете?

— Не бих искала да казвам това сега.

— Как бихте лекували това заболяване?

— Болестта трябва да се извади от него.

— И как ще го направите?

— Според нашата медицина, ако сте доктор, вие премахвате болестите като ги поканвате да излязат от тялото на пациента и да влязат във вашето.

— Звучи ми като опасна процедура.

— Така е.

Дойл я изгледа на светлината на огъня от камината: тя седеше искрена и тържествена, загледана в пламъците. Излъчваше скромност, съчетана с увереност в силата си. Той си спомни неотдавнашната тирада на Рузвелт срещу американските индианци и потръпна при мисълта за собствените си клишета, с които бе мислил за тях досега. Ако Мери беше някакъв пример, тези хора бяха съвсем различни от белокожите — продукт на различна култура и на различна раса — но това не беше причина да се страхува от нея или да я презира. И въпреки собственото си традиционно обучение той беше в състояние да повярва, че тя притежава силата да лекува.

— И какво правите с болестта, след като я извлечете от пациента?

— Изпращам я някъде — във въздуха, водата или в земята. Понякога в огъня. Зависи каква е самата болест. Това е, което се учим да правим.

Дойл си спомни разказа на Джек за племето ен-агвас в Бразилия.

— Използвате различни треви и корени, за да си помогнете, нали? Лечебни смеси.

— Да — призна тя, изненадана, че той знае това. — Понякога.

— Какво предизвиква болестта, за която говорим? Казахте, че идва отвън.

— Когато светът е болен, той създава болести. Те напускат света и попадат в хората.

— И как се разболява светът?

— Хората го разболяват — простичко отговори тя. — Когато болестта влезе в телата им, тя само се връща там, откъдето е излязла.

— Значи според вашите вярвания светът е бил здрав преди да се появи човекът?

— Да, тогава е бил в равновесие — каза тя и наум добави: „Преди да дойдат белите“.

Той я погледна открито, без да крие мислите си.

— Значи ако някой се разболее, според вас това е отражение на другото, което вече е в него?

— В повечето случаи истината е такава.

— Мис Уилямс, налага се да ви попитам направо: има ли някакъв шанс да помогнете на моя приятел?

— Трудно ми е да ви кажа. Не знам дали вашият приятел го иска.

— Какво означава това?

— Понякога болният се привързва към болестта си и след време започва да вярва, че тя е по-истинска от самия него.

— Това ли се е случило с приятеля ми?

— Мисля, че да.

— Значи той не може да бъде излекуван? От никого?

— Не, ако връзката е прекалено силна. Не, ако той реши, че не го иска. Той обича смъртта прекалено силно.

„Тя го чете като разтворена книга — в това няма никакво съмнение“ — разбра Дойл. Той доизпи последните капки от брендито си. Джек спокойно можеше да бъде диагностициран като луд по всички медицински стандарти. Оставаше да се види дали съществува някакво лекарство, което би могло да го излекува.

Остро почукване на вратата изненада и двамата. Дойл предпазливо я открехна.

— Виж, Дойл, налага се да поговорим — каза в лицето му майор Пепърман.

Ако се съдеше по смъртоносните пари в дъха му, той беше пил дълго и много.

— Съжалявам, проблемът ще трябва да изчака до сутринта, майоре.

Преди обаче Дойл да успее да реагира, Пепърман заби гигантския си крак в пролуката на вратата и с леко натисване я отвори докрай. Влезе в стаята и видя надигащата се индианка и гледащия го откъм дивана Лайънъл Стърн.

— Знаех си! — извика Пепърман и посочи с пръст жената. — Вие замисляте нещо нечисто, мистър Дойл. Държа на правото си да бъда информиран…

— Майоре, моля ви най-…

— Господин Дойл, струва ми се, че не оценявате риска, който съм поел с докарването ви в тази страна. Инвестирах в това начинание над пет хиляди лично мои долари и ако вие се окажете неспособен да изпълните задълженията си по споразумението ни, ще ме оставите да се люшкам на ръба на финансовата пропаст!

— Майоре, възнамерявам да изпълня всяка точка от моите задължения…