Марк Фрост - Шестимата месии

— Насочи отвора към ключалката и дръж така, без да мърдаш.

Престо се подчини. Джек стесни отвора, после щракна малък ключ отстрани. Разнесе се едва доловимо бръмчене и от отвора се изтръгна слаб, тъничък лъч бяла електрическа светлина, който освети площта около ключалката.

— Мили боже — прошепна Инес. — Това пък какво е?

— На какво ти прилича? — на свой ред попита Джек, коленичи с шперца и се захвана с ключалката.

— С батерии ли работи? — поинтересува се Престо.

— Фенерче — със закъснение отговори Инес.

— Позна… И Едисон така го е нарекъл — каза Джек. Ключалката се предаде с меко щракване. Джек натисна дръжката и побутна вратата напред в тъмното. Пантите й леко изскърцаха. — Изгаси светлината.

Престо изключи апарата. Джек извади шлема си, отново го наложи и се взря напред в коридора.

— Не мислиш ли, че щеше да бъде по-просто, ако бяхме позвънили? — прошепна Инес.

Джек сложи пръст на устните си, показвайки им, че трябва да мълчат, и тримата бавно запристъпваха напред. Вървяха в колона, като Престо и Инес държаха ръка върху рамото на предния. Джек ги преведе през първата стая — може би кухня — след което спря в прохода под някаква арка. Инес и Престо се надяваха, че зрението им ще се адаптира, но тъмнината оставаше все така непроницаема, в допълнение към мъртвата тишина, която ги заобикаляше.

Джек взе кутията от Престо и за миг включи и изключи светлината. В краткия проблясък видяха салон и стълбище, извеждащо към втория етаж. Отляво имаше двойна портална врата, на пода до нея менора 26 26 Свещник с девет или седем рамена. — Б.пр. — явно това бе входът за синагогата. Пред тях се простираше фоайе, извеждащо до предната част на храма. Джек тръгна, насочвайки малката им процесия към основата на стълбището. Там спряха.

Някой горе продължаваше да се движи. Меки, тежки, отмерени крачки. Търкане на чехли в килима. Този някой държеше да не бъде чут.

Джек ги докосна с ръка, за да им покаже, че иска да останат където са. После изчезна нагоре по стълбището без ни най-малък звук.

Времето сякаш спря. Инес и Престо не смееха да помръднат и разбираха за присъствието на другия само по дишането му. В желанието си да се ориентира Инес протегна ръка и я сложи върху стената на стълбището. Там напипа кръгъл ключ.

Горе се разнесе шум от нови крачки, които се забързаха, след това някой се стовари на пода и започна борба.

Инес завъртя ключа и в помещението светна.

Две фигури, изцяло облечени в черно, се носеха надолу към тях, но светлината ги изненада и те спряха за миг.

Престо извади тънката си рапира от бастуна и се хвърли нагоре с намерение да ги атакува. Първият мъж обаче се преметна през перилата с котешка пъргавина, приземи се на крака и се втурна без забавяне към изхода. Носеше черна торба. Инес го подгони. Вторият извади от ръкава си нож. С изненадваща ловкост Престо прикова дланта му за стената. Мъжът изпусна ножа. Престо, сякаш без да бърза, стовари с все сила юмрук в челюстта му. Главата на мъжа се удари в стената и той се свлече надолу.

Инес излетя на пълна скорост навън мигове след мъжа с черната торба, но въпреки това той беше изчезнал. Сдържайки героичните импулси, напиращи в него, младежът се върна в храма и затвори вратата.

Когато стигна на горната площадка, Престо намери там трети мъж в черни дрехи, проснат безжизнен на пода, с глава, извита под невъзможен ъгъл; вратът му бе счупен. Без да прибира рапирата и готов всеки миг да я пусне в действие, Престо се прокрадна към полуотворената врата. Лампата, която бяха видели отдолу, все още светеше.

Инес сви юмруци и предпазливо прекрачи през неподвижно лежащия на стълбището човек, но когато го подмина с две стъпала, той скочи на крака и полетя надолу. Инес прескочи през перилата — е, не можеха да искат от него вечно да се сдържа! — хвърли се върху гърба на бягащия и го заби с цялата си тежест в стената. Нисък и страшно здрав, мъжът в черно успя да се задържи на крака и ядосано се завъртя, като бик, опитващ се да свали от гърба си неразумен ездач. Инес го хвана в задушаваща хватка през врата — беше дебел като пожарен маркуч — и извика за помощ.

— Дръж се! — обади се Престо отгоре и се спусна по стълбището.

Мъжът в черно заблъска с гръб Инес в стената и го повлече към портала на храма. Блъснаха го и се изтърколиха на централната пътека. Масивното тяло на мъжа беше отгоре; той заби лакът в ребрата на Инес и му изкара въздуха. Младежът се задави и отвори уста, за да си поеме дъх… Когато Престо най-сетне дойде, черният боец бе избягал. Чуха звън на строшено стъкло.