Марк Фрост - Шестимата месии

Равномерният слой прах по полиците във вътрешната стая говореше, че складираните там книги не са били пипани до момента на пренасянето. Престо изказа мисълта, че са били подредени само за камуфлаж.

Върху по-малкото писалище във вътрешната стая Мери Уилямс долови миризмата на човешка урина. Тя дори намери и едва различими следи от прясна човешка кръв по плота и макар прозорците да бяха оставени отворени, във въздуха все още се носеше не особено приятната миризма на изгоряла плът. Нещо зловещо и отблъскващо се бе случило в тази стая преди не повече от един час.

Малко по малко за всички стана ясно, че офисът не е бил нищо повече от фасада за прикриване на дейността на хората, отговорни за кражбата на светите книги. Дойл пръв изказа тази мисъл. А това означаваше, че „Фредерик Шуорцкърк“ и оцелелият член на групата, атакувала ги на борда на „Елба“, са едно и също лице. Но никой нямаше никаква представа каква може да е връзката с общия сън, ако се изключеше преводът на името му — „Черна църква“. Освен това, въпреки старателното претърсване, не бяха намерени никакви следи, които можеха да подскажат в каква посока е избягал този човек.

— Мисля, че е редно да си зададем един въпрос — каза Дойл, когато всички излязоха навън. — Най-малкото, което може да се каже за тези хора, е, че те крайно внимателно обмислят всичко. Така че, след като са заминали за някъде, дали са оставили нещо недовършено?

Никой не го каза, но всички си го помислиха: те самите бяха недовършената работа и може би дори в този миг ги наблюдаваха. Бетонните каньони край тях не можеха да им предложат безопасност. Те отстъпиха назад в сянката и вдигнаха яки, за да се защитят от острия вятър, духащ откъм езерото.

— Рави Брахман — обезпокоен проговори Джек.

— Да, те ще искат да му покажат фалшивата книга — довърши мисълта му Престо.

— Дойл! Ти, мистър Стърн и мис Уилямс се връщате в хотела веднага, за да се погрижите за книгата — нареди Джек, напомняйки за миг, че не е забравил старата си способност да командва. — Престо, Инес и аз ще посетим Брахман в синагогата. — Джек скочи в първия минал файтон. Престо и Инес го последваха. — Вземете книгата при вас и не отваряйте вратата никому, преди да сме се върнали!

„Когато настане време за действие, Джек се връща към онова, което беше — помисли си Дойл. — През останалото време е като восъчна статуя.“ Той погледна Мери Уилямс, която в този момент се качваше при него във втория файтон, и в главата му започна да се оформя идея.

Една-единствена лампа светеше в прозореца на етажа над украсения с колони вход на синагогата „Бнай Аврам“.

— Там живее Брахман — каза Джек. — Съседният прозорец е на библиотеката, от която са откраднали тикунейския „Зохар“.

— Постройката изглежда много солидна — обади се Инес, разглеждайки фасадата.

— Крадците са използвали задния вход — намеси се и Престо.

— Оттам ще опитат и сега — каза Джек.

Тримата мъже стояха скрити в сянката от другата страна на улицата. Бяха се отбили за малко през техния хотел и Джек бе изтичал за куфарчето, което Едисон му бе дал след посещението на неговите лаборатории.

— Някой вътре се движи — каза Инес и посочи осветения прозорец.

Върху прозореца бе паднала нечия сянка и макар да бе трудно да се различи, тя съвсем не изглеждаше като силуета на немощен седемдесет и пет годишен еврейски равин. Фигурата принадлежеше на висок и широкоплещест човек.

Който държеше разтворена книга.

Джек отключи куфарчето, обърна се така, че двамата му спътници да не виждат какво има вътре, и извади нещо издължено, което приличаше на очила с мощен бинокъл вместо стъкла. Рамката беше кръгла и позволяваше очилата да се носят на главата като шлем. Джек нагласи конструкцията върху главата си и заприлича на огромна буболечка.

Без да дава никакви обяснения, Джек се обърна към храма. Инес и Престо обезпокоено се спогледаха зад гърба му.

— Ъъ… виждаш ли нещо? — плахо попита Инес.

— Да — късо отговори Джек, бавно въртейки глава.

— Нещо по-конкретно? — осмели се Престо.

Джек спря.

— Бързо! — Той свали очилата, прибра ги обратно в куфарчето и го заключи пред погледа на смаяния Инес. — След мен!

Прекосиха улицата тичешком и завиха зад синагогата към задния вход, където Джек извади от джоба на жилетката си комплект инструменти в квадратна кутия и я подаде на Престо. После пак отвори куфарчето. Този път извади от него някакъв квадратен апарат с формата на кутия за обувки, с гладка сребриста извита фуния в единия край, в центъра на която имаше стъклена крушка. Около фунията имаше монтирани на панти капаци, благодарение на които отворът пред крушката можеше да става по-голям или по-малък. Джек подаде куфарчето на Инес, а кутията на Престо и му нареди: