Марк Фрост - Шестимата месии

Данте преглътна. Чувстваше се незначителен, изпълнен с удивление, сякаш ангел от небесата се бе протегнал и го бе докоснал.

Фредерик свърши със съобщението, което имаше да предава. Наведе се, откъсна от стената проводниците на телеграфа и подаде морзовия ключ на Данте.

— Направи ми услугата да го прибереш в кутията, Данте.

— Дадено, Фредерик.

Данте се огледа, но в стаята нямаше никакви кутии.

— Ъъ…

— Там. — Фредерик посочи към вратата и разчисти купчина документи от плота на бюрото, без да вдига поглед към него.

Данте кимна и понесе ключа към вратата, но бе сграбчен от дузина силни ръце, вдигнат от пода и сложен с разтворени крака върху писалището. През щората на прозореца едва се процеждаше мъждива светлина, която му пречеше да види добре лицата им… не, те носеха маски. Черни маски с тесни процепи единствено за очите. Ръка в ръкавица запуши безцеремонно устата му. Той усети как сърцето му заби като лудо, замята се с все сили, но бе така здраво притиснат върху писалището, че не можеше да помръдне.

Съзнанието му нарисува картината на безпомощни крави в кланицата, положили глави на дръвника, очакващи чука да се забие в черепа им. Каква беше тази миризма? Във въздуха се разнасяше нещо остро и характерно, като миризма на мангал.

Над него се материализира лицето на Фредерик, но усмивката беше изчезнала: сега то бе напрегнато и решително. Той се пресегна и дръпна ножа на Данте от ножницата. Другите мъже запретнаха ръкави и смъкнаха панталоните му до глезените. Той тънко изпищя и усети, че се напикава от страх.

Фредерик погледна ножа и прочете марката на производителя:

— „Зелена река“, Уайоминг. Много мило. Ножовете „Зелена река“ са най-добрите в света. Ако бяха цигулки, щяха да са „Страдивариус“.

Какво, по дяволите, говореше той? Какво искаше? Какво се готвеха да му сторят? Очите на Данте диво зашариха из стаята. Къде бяха Гласовете? Никой ли нямаше да му помогне?

Фредерик разряза копчетата на вълненото му бельо, разтвори го и леко прекара острието на ножа по срамните му части.

— Замислял ли си се поне за миг какво ли изживяват жените, които убиваш, Скръгс? Какво чувстват, докато вършиш работата си? Непреодолим ужас? Страх от смъртта?… Опитвал ли си се да си представиш разкъсващата ги болка в момента, когато правиш първите срязвания? Видях парчетата, които си занесъл в квартирата си — много грижливо се отнасяш с частите, които са ти най-скъпи, нали така? Точно това особено ме интересува: защо не споделиш с мен като с колега колекционер, как правиш избора си? Какво те кара да задържиш едно парче и да изхвърлиш друго? Само това как изглежда, или още как го чувстваш в ръката си? Конкретната функция на частта? А може би сам не знаеш и дори не си се замислял… да, струва ми се, че е точно така! Всичко е в магията, в притегателната сила. Плътта е пред теб, тя ти говори по начин, който само ти можеш да разбереш, и ти просто трябва да я притежаваш. Подозирам, че винаги е било така: чуеш ли този глас, ти трябва да го изслушаш и да се подчиниш.

Данте изскимтя и после измуча.

— Отпусни се — нали това казваш винаги в началото на твоите момичета?

Той леко го бодна с ножа. Данте усети как кръвта се стича в локвичка между краката му. Фредерик се наведе до ухото му и почти шепнешком заговори:

— За всяко удоволствие има цена, за всеки грях — възнаграждение. Ритуалите на посвещаването са древни и в тях има мистерия — те са непознаваеми като лицето на Бога. Но въпреки това ние послушно им се подчиняваме, защото само те са вратата, през която се влиза в нашето братство. Ти ще бъдеш кръстен и прероден наново в собствената си кръв и страх. Не съществува друг начин, по който можеш да ни станеш полезен, и само така ще ни станеш по-полезен, отколкото някога си бил в състояние да си представиш. Помни, че смъртта може да те стигне навсякъде и неподчинението се наказва. Няма дори да усетиш как ще те постигне възмездието. Дори собствените ти мисли повече не са твои. И мозъкът, и душата ти принадлежат на една по-висша сила. Ти винаги си желал да служиш, ето сега ти се удава възможност да го сториш. Повярвай, че съдбата те е довела на това място в този момент, само защото си го искал, и запомни, че от сега нататък трябва да се подчиняваш безпрекословно.

Фредерик заби ножа в дървото между краката на Данте, порязвайки го за втори път. Потече втора струя кръв.

— Бъди един от нас и живей вечно!

В същия миг ужасна болка го проряза в лявата ръка. Данте извъртя очи натам, полузаслепен от сълзите, и видя, че над мястото, където бяха опрели дамгата — точно под бицепса — се вдигаше дим. Когато дръпнаха желязото, под него се показа белег, представляващ горящ кръг, пресечен от три назъбени линии.