Пол Ливайн - 9-те скорпиона

На четиридесет и четири години Кингстън бе в по-добра физическа форма от заместника си. Джим Райдър имаше коремче от прекалената злоупотреба с обслужването по стаите. Кингстън бе запазил военната си стойка и волята си, непоклатима като скала.

— „Атлантика“ шест-четири-нула, вие сте номер тринадесети за подход към приземяване.

— По дяволите! Ще изминем половината път до Напълс, преди да ни върнат — каза Райдър и се извърна към бордовия инженер. — Хей, Лари, искаш ли довечера да се поразтъпчем из Саут Бийч?

— Разбира се. Бар „Берлин“, може би „Баш“, и ще приключим в „Амнезия“. А ти, Тони?

— Не, благодаря. Трябва да довърша доклада си за събранието.

— Така става, когато си женен — заяви Лари.

— Аз не съм женен — засмя се Кингстън. — Ти си женен.

— Така е, но ти се държиш като женен, откакто се събра с онази мистериозна жена. Кога ще ни я покажеш?

— Може пък тя да е омъжена — предположи Доузиър.

„Още не. Но аз ще променя това.“

Кингстън никога досега не се бе обвързвал само с една жена. Живееше с надеждата, че следващата ще е фантастичното създание, което ще задоволи нуждите му. Времето минаваше и след многото жени — стюардеси, манекенки и познати за една нощ в леглото, най-накрая бе открил една, чиито нужди копнееше да задоволи, жена, която обичаше повече от себе си.

Лайза. Лайза Фримонт.

Момичето от Бодега Бей, което бе стигнало така далеч. Всъщност бе я познавал през целия си живот, а не беше проумял какъв ад е бил животът й у дома. Ако не беше изпратен да служи толкова далеч, би могъл да направи нещо. Като начало щеше да пречука Хари Фримонт.

„Лайза! Как го направи?!“

От малтретирано дете до малолетна стриптийзьорка… След това под ръководството на по-възрастен мъж — не той, по дяволите — бе завършила Бъркли с отличие, а вече завършваше юридическия факултет и в Станфорд. Изпитваше страхопочитание пред силата на духа й, пред постиженията й и я обичаше с цялото си сърце.

„Открих сродната си душа и ще й бъда верен, докато умра.“

— Хайде, Тони. Само по едно питие — прикани го Доузиър.

Кингстън подробно разчиташе сведенията за скоростта и височината.

— Съжалявам, момчета, имам работа. От службата по поддръжка миналата седмица освободиха още десетина работници. Имаме двадесет процента по-малко механици и тридесет процента повече самолети, отколкото…

— Знам, знам. Но ти вървиш срещу вятъра.

Зад него бордовият инженер гледаше преградата от дясната си страна. След това изви стола си към предната част на самолета.

— Слушай, Тони, трябва да се откажеш. Макс Уонакър ще реже от разходите, докато се натрупат пари. Чак тогава ще промени нещата.

— Древна технология — каза Райдър. — Все старата песен.

— Или ще кажат, че оборудването е било наред — добави Доузиър. — Така че инцидентът е бил…

— Грешка на пилота — подигравателно се изсмя Райдър.

— Едно нещо е да махнеш маслината от салатата — каза Кингстън, припомнил си едно подобно намаление на разходите преди години, — но да освобождаваш хора от поддържащия персонал и да пускаш да летят машини, които би трябвало да са в ремонт или…

— Да бъдат претопени — прекъсна го Доузиър и удари по контролното табло. — Това бебче е по-старо и от момичетата, които чука Тони.

— Които чукаше навремето — възрази Кингстън.

Толкова много неща не можеше да сподели с тях. Едно от тях беше връзката на Лайза с Макс Уонакър, президента на „Атлантика Еърлайнс“.

„Какво толкова е намерила в него? Все пак тогава е била още дете!“

— Тони беше много по-забавен, когато преследваше жените вместо инспекторите от Федералната администрация по въздухоплаване — заяде се пак Райдър.

Кингстън прелистваше справочника на полета и се подготвяше да поиска списъка с инструкции за приземяването.

— Момчета, какво искате? Да приземите този самолет, или да ме провалите?

— Просто си искаме стария Тони.

„Каубои! Всички пилоти започват като каубои, преследващи вълнуващи приключения и леснодостъпни жени. Дяволски се радвам, че поумнях.“

— А знаете ли какво искам аз? — попита Тони и сам отговори на въпроса си. — Джо Дрейтън. Той знае, че хората му правят прекрасни писмени доклади за проверки, които никога не са извършвали. Той ще подпише.

— Няма начин — разсмя се Райдър. — На Дрейтън му остават само три години до пенсия. Ако този факт стане публично достояние, ще зарежда с гориво самолетите в Адис Абеба.

— Грешиш — каза Кингстън. — Той вече ми предаде книжата.