Пол Ливайн - 9-те скорпиона

Господи! Колко й липсваше! Нейният любовник, нейният герой, нейният пилот. Това, което каза на Грег, бе самата истина.

„Тони Кингстън е единственият мъж, когото съм обичала.“

Сам Труит излезе от кабинета си, за да я поздрави. Носеше синя риза и зелена вратовръзка, за която не бе убеден, че е в подходящ цвят. Вратовръзката беше с оранжеви петна, всяко от които имаше очертанията на щата Флорида. Бе му подарена от губернатора, защото той бе първият съдия от Флорида, член на Върховния съд. Труит бе оставил сакото си в кабинета, за да наложи неофициален характер на срещата и да предразположи младата жена. През последните седмици бе докосвал десетки потни длани и добре разбираше напрежението, на което са подложени кандидатите. Труит си помисли, че не бива да забрави да облече сакото си, преди да излезе в коридора. Всяка сутрин главният съдия с възмущение отбелязваше, че някои съдии са били забелязани да вървят из коридорите само по риза. Изкушаваше се от мисълта да сложи напудрена перука и тога за уговорената среща с Негова Светлост.

Труит приближи младата жена, която скромно седеше в чакалнята.

— Аз съм Сам Труит. — Усмихнато й подаде ръка и я погледна за пръв път. Остана изумен от красотата й, но съумя да запази самообладание.

Тя се изправи и любезно се усмихна.

— Аз съм Лайза Фримонт — каза удивителната жена, облечена в морскосин двуреден блейзър. Ръката й бе силна, суха и топла. Имаше бяла кожа, очите й бяха почти толкова сини, колкото и дрехата й. Имаше златисточервена коса, а прекрасното си тяло бе прикрила под дрехи, издържани в консервативен стил.

„Няма начин да я назнача. Прекалено добре изглежда. Твърде привлекателна е и Кони ще ме убие.“

— Виждам, че сте се запознали с Елоиз. — Той посочи пълната шестдесетинагодишна жена пред компютъра. На кристална верижка около врата й висяха очила.

— Ели работи при мен още откакто бях на частна практика, после беше в Харвард, а сега ме последва и тук. Тя следи за ангажиментите ми, коригира произношението ми и ме предупреждава, когато изцапам вратовръзката си със сос.

— В Харвард вие не носехте вратовръзка — вметна Ели, без да отделя поглед от клавиатурата. Гласът й прозвуча неодобрително. — Сини дънки и памучни ризи. Приличахте на каубоя от рекламата за „Марлборо“.

— Ели намеква за времето, когато не можех да намеря вратата на съда.

— Първият му случай бе доброволна защита по едно криминално дело. — Ели спря да пише за миг. — Уж невинният му клиент бе пъхнал фишек в ухото на свой приятел.

— След две-три питиета в бара — поясни Труит.

— Момчетата винаги си остават деца. — Лайза лесно се ориентира в историята.

— Точно така — съгласи се Елоиз. — Младият Скрап 6 6 Термин от американския футбол: изпълнение на дълъг пас към играч в благоприятна за вкарване на гол позиция. — Б.пр. — това бе прякорът му отпреди да се издигне и да стане толкова важен. Танцуваше из съдебната зала като Фред Астер, докато подлагаше жертвата на кръстосан разпит. Не е ли вярно, господин Фиф, че не сте претърпели непоправими щети? — пропя Ели.

— А свидетелят ме погледна и каза… — намеси се Труит.

— Моля? Не ви чух. — Лайза приведе глава и сложи ръка зад ухото си.

Труит я погледна изумен.

— Точно така. — Явно бе впечатлен. Случката се разказваше, за да даде възможност на кандидата да се отпусне, но беше и проверка на чувството му за хумор. За пръв път някой имаше куража или интуицията да довърши анекдота вместо него. Не се сети, че Лайза знае често разказвания виц от портрета, който му бе изготвил един юридически вестник.

„Само ако не беше така влудяващо красива. Може да съм целомъдрен като игумен, но с моята репутация той веднага ще реши, че те преследвам.“

Труит бе получил петстотин тридесет и две молби от квалифицирани кандидати. Всички бяха отличници от най-добрите юридически университети и до един умееха да пишат, да разследват, да анализират. За екипа си от трима души обаче Труит търсеше хора, които ще бъдат приятели. Имаше право да назначи четирима, но предпочете по-малък състав. Заедно щяха да прекарват дълги часове в работа, но трябваше да са в състояние да излязат и да изпият по една бира заедно. Труит уважаваше трудолюбивите и вероятно заради собствената си подготовка предпочиташе млади хора, за които правото не е наследствен бизнес. Освен това му се искаше да има в екипа си поне една жена и някой, който да е роден и живял на запад от Мисисипи.