Пол Ливайн - 9-те скорпиона

Лайза Фримонт бе прочела цели три книги и деветдесет и осем статии, написани от него, и седемстотин шестдесет и седем статии във вестници и списания, в които се споменаваше името му. Благодарение на същия софтуер, с чиято помощ можеше да намери всякаква справка за фразата „смъртно наказание“ за последните двеста години, тя бе открила всевъзможна информация за Сам Труит, включително и бележка в светската хроника на „Нантъкет Уикли“, която описваше как новоизбраният съдия и съпругата му са се забавлявали да пекат омари и сладка царевица в лятната къща на сенатора Парам. Бе направила копия от годишниците на гимназията, колежа и от студентския вестник. Никой не би могъл да отрече качествата й на съвестен изследовател.

Лайза гледаше Труит право в очите, а той разказваше историята на живота си с ентусиазма на човек, който обича живота и му е приятно да говори за него.

„Най-после привлякох вниманието му. А сега — бъди настоятелна, но не съблазнителна, умна, но не и арогантна.“

След като й разкри с известни съкращения пътя си от Евърглейдс Сити до Върховния съд, Труит каза:

— Оценявам факта, че сте работили истински. Признавам, че не изпитвам симпатия към хора, които от детството си са подготвяни за юристи. Опитът е най-важното предимство.

„Дали включва и еротичните танци? Не би повярвал как използвах голямото си предимство.“

— Имате ли някаква принципна юридическа или морална философия?

Лайза отклони поглед. Знаеше, че Труит с възхищение бе писал за хуманизма на Калвин 7 7 Френски протестант и реформатор (1509 — 1564). — Б.пр. и затова как възгледите му поставят основата за защитата на свободата на личността. Би могла да използва това, но…

„В какво вярвам?“

Същият въпрос я бе тормозил цяла нощ. Не искаше да е така, но тя не вярваше в девиза, гравиран върху фронтона. В най-добрия случай бе привърженик на идеологията, почиваща върху теорията на Макс за значимостта на личните интереси.

„Направи го на другите, преди те да го направят на теб.“

— Не съм сигурна, че имам ясно изградена философия — каза Лайза. Думите й прозвучаха гузно и тя се ядоса, че го е разочаровала.

— Ако бяхте съдия — даде й той втора възможност, — с какви морални норми щяхте да влезете в съдебната зала?

Тя допи кафето си, за да спечели време. Печелиш време, за да изсипеш мръсотията в залата. Не бе ли това същността на адвокатството?

В Станфорд бе спечелила фиктивен процес между студентите, като запази позицията си и разумно отговаряше на зададените въпроси, но в този миг бе загубила концентрацията си. Мислите й я връщаха непрестанно към Макс и към отчаянието, изписано върху лицето му предната нощ.

„Това е много по-важно, отколкото можеш да си представиш.“

Защо, защо не й бе казал нищо повече? Делото беше важно. За бога! Триста души бяха умрели. Исковете за обезщетение можеха да надхвърлят половин милиард долара. Но нали тъкмо затова всяка авиокомпания плащаше луди пари за застраховки? Дори и да загубеше „Атлантика“, къде беше проблемът?

Лайза се сепна и се върна към действителността. Труит я гледаше напрегнато и очакваше отговора й.

— Със своите собствени. — Пропадаше все по-дълбоко в пропастта. От израза му разбра, че е разочарован. В ушите й звънтеше подигравателна песен.

„Наистина се излагам. Как мога да се държа така? Няма да се справя.“

— Да опитаме по друг начин — търпеливо предложи Труит. — Какво е мнението ви за калвинизма?

Тя се насилваше да се съсредоточи.

Ето, седеше в това величествено здание и бе поканена да направи преценка на възгледите на френски теолог от шестнадесети век. Намираше ги за остарели и странни. А Сам Труит, човекът, чиито думи щяха да бъдат изучавани и критикувани от учените след век, наистина искаше да научи мнението й.

„А аз нямам мнение“.

О, да, би могла да цитира възгледите на Калвин за ултимативната мощ на моралното право. Би могла да се справи с всеки тест за Аристотел, Бейкън или Бентам. Беше умна, или както Макс я иронизираше — начетена.

Но под повърхността тя нямаше свое кредо, което да оформя възгледите й. Приличаше на празен съд. Тази мисъл я порази и тя се почувства уплашена и самотна.

Съдията чакаше отговора й. Най-лесно бе да се съгласи с известните писмени разработки, но Лайза знаеше, че той не обича подмазвачите. Трябваше да се овладее и да направи онова, което обеща на Макс.

„О, Макс, в какво ме забърка?! Не мога да се справя.“

Като се бореше със завладелите я чувства, Лайза се отърси от тревогата и страха, които я доближаваха до самоотвращението.