Рей Бредбъри: Хайде всички да убием Констанс

— Сега светна ли ти под шапката? — попита Кларънс Ратиган.

— Чакай малко — вдигнах поглед аз. — Кларънс Ратиган и Констанс Ратиган. Тук не трябва ли да пише моминското име на Констанс?

— Понамирисва ти на кръвосмешение, а?

— Най-малкото е странно.

— Защото нищо не разбираш — прошумоляха устните. — Констанс накара мен да се прекръстя! Преди се казвах Овърхолт. Тя каза, че по-скоро би пукнала, отколкото да се откаже от първокласната си фамилия в замяна на някакво просташко име.

— Значи си минал и през кръщене преди брачната церемония?

— Никога не го бях правил, но накрая да. Епископалният дякон в Холивуд реши, че съм се побъркал. Опитвал ли си се някога да спориш с Констанс?

— Аз, не…

— Все едно да спориш със стената! Пееше ми една песничка, „Обичай ме или ме остави“. Мелодията ми харесваше. Та без много да му мисля, отидох в църквата, там ме миропомазаха надве-натри и готово. Първият глупак в Америка, изгорил акта си за раждане.

— Не може да бъде — промълвих.

— Може , и още как. Какво толкова си зяпнал?

— Теб.

— Да, знам — рече старецът. — Не изглеждам пръв красавец. И тогава не бях. Виждаш ли онази месингова дръжка върху поканите? От мотрисата на Маунт Лоу е. На Ратиган й харесваше как я въртя. Бях обикновен ватман, за бога! Да ви се намира случайно бира? — изтърси той неочаквано.

Преглътнах конвулсивно.

— Казваш, че си първият мъж на Ратиган, а после питаш за бира просто ей така?

— Не твърдя, че съм бил първият, просто някой от всичките. Та какво стана с бирата? — той примлясна с устни.

Кръмли въздъхна и бръкна в джобовете си.

— Ето ти бира и шоколадови бонбони.

— О, чудесно! — старецът изплези език и аз поставих върху него един бонбон, подобно на нафора. — Жени и шоколад! Не мога да живея без тях! — После приседна, за да вземе бирата.

— Е, какво за Ратиган? — подканих го аз.

— А, да. Сватбата. Тя се возеше на мотрисата и щурееше по климата и природата, сякаш че бяха мое дело. После ми предложи брак и след като мина меденият месец, една нощ откри, че всъщност нямам нищо общо с климата и ледените висулки, набързо охладня и изчезна. Тялото ми никога вече не беше същото. — Той леко потрепери.

— И това е всичко?

— Какво значи всичко ? На теб някога да ти е подмятала топките?

— Почти — прошепнах аз. После извадих тефтера с телефоните й. — Ето какво ни насочи към теб.

Той се взря в името си, оградено с червено мастило и замислено отпи глътка бира.

— Защо някой ще ви праща тук? Чакай! Ти да не се занимаваш с писане ?

— Нещо такова.

— Ами разбира се ! Откога я познаваш?

— От няколко години.

— Една година с Ратиган е като хиляда и една нощ. После не знаеш на кой свят си. По дяволите, синко, готов съм да се обзаложа, че ми оградила името, защото иска да напишеш автобиографията й. Като започнеш с мен, верния стар глупак.

— Не мисля — рекох.

— Да те е карала да си водиш бележки?

— Никога.

— Всъщност, би било страхотно. Кой би могъл да напише нещо по-диво и необуздано от книга за Констанс Ратиган? Истински бестселър! Лягаш си с нея и ставаш със сребърна лъжица в уста! Тичай веднага да търсиш издател! А аз ще ти разкривам интимни тайни срещу процент от печалбата. Разбрахме ли се?

— Процент, казваш.

— Дай сега още един бонбон и още бира. И искаш ли да узнаеш и други щуротии?

Аз кимнах.

— Виж тогава на съседната маса, в щайгата от портокали. Там има списък на поканените за сватбата.

Отидох и започнах да ровя сред купищата стари сметки, докато не попаднах на лист качествена хартия. Междувременно той заговори отново:

— Знаеш ли откъде идва името Калифорния?

— В смисъл…?

— Откъде произлиза. Навремето, през 1509 г., когато испанците напредвали на север от Мексико, те носели със себе си книги. В една от тях, отпечатана в родината им, се разправяло за кралица на амазонките, управлявала земя на мляко и мед. Кралица Калифия. А самата земя се наричала Калифорния. Испанците огледали тази долина тук, вкусили от млякото и меда и нарекли всичко наоколо…

— Калифорния?

— Да. А сега виж списъка на гостите.

Вдигнах го към очите си и начаса възкликнах:

— Боже мой! Калифия! Жената, на която пробвахме да се обадим днес! Къде е тя сега?

— Същото искаше да знае и Ратиган. Калифия е тази, която й предрекла нашия брак, но не и злощастния му край. Заради нея тя се вкопчи в мен с мъртва хватка и напълни къщата ми с отрепки и с евтино шампанско — всичко заради Калифия. А днес идва тук и ми крещи през тунела: „Къде по дяволите е тя? Ти би трябвало да знаеш!“ Не, изкрещях й в отговор, не съм ти крив аз. Калифия съсипа и двама ни. Затова върви, Констанс! Намери я и я убий, а после я убий отново!